"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 28 ноември 2010 г.

Ти ли ми съсипа дрехите?

Тук прибавям и онова човече със заканително насочен право към теб пръст (цък).


Снощи току що изпраните ми дрехи бяха на клуб, слушаха музика на живо, забавляваха се. Четири часа по-късно бяха изолирани в най-далечния край на стаята. Ето ги - любимите ми, до скоро чисти дрехи, под формата на токсична бомба. Напоени с гаден цигарен дим. На сутринта, вече на свежа глава, ги изпратих пак за пране. Признавам си - финансово не съм дорасла да излизам всяка вечер...

И малко черен хумор от Закона за здравето: "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика." Най ми харесва това - "обучение на здравословен начин на живот". Сега си спомнете дебата около забраната на тютюнопушенето в затворени помещения. В крайна сметка - "Парламентът реши да се допуска тютюнопушене в обособени за това места в ресторантите, баровете и кафенетата, както и в сградите на гарите и летищата. В заведенията за хранене до 50 квадратни метра собственикът ще решава дали изцяло да се пуши или не. Едва 85 народни представители участваха в гласуването на спорните текстове, 65 бяха „за", 20 „против" (от тук).

Още малко черен и миризлив хумор: "Емил Димитров от ГЕРБ изтъкна, че с отмяната на пълна забрана за пушене се цели да не се засегне туризма, който по думите му е един от водещите сектори в страната. Друг мотив на вносителите е да не пострада тютюнопроизводството." (от тук) И отново - "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика."

Отначало мислех да подходя към всичко с чувство за хумор, но защо? Реших за себе си да не бъда толерантна към пушачите, които пушат в лицето ми. Защото по този начин не помагам нито на тях, нито на себе си. И, най-вече, защото доброволно тровещите себе си и мен са прекалено много. Е, ти ли ми съсипа дрехите?

4 коментара:

Baby каза...

Хаха, не аз! ;-) :-D Но при мен, за съжаление, не е само до дрехите, които вонят на "гнилоч" после, не просто на "лек цигарен дим"! ... No further comments needed!

Plamena Markova каза...

С лек цигарен дим можеш да си тръгнеш само от заведенията, изцяло за непушачи :D А иначе дрехите са най-малкото, но за друго не ми се говори, а и не искам да параноясвам :D

Ondine каза...

Неприятно си е...

трудова медицина каза...

Случва се на много хора..