"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 23 ноември 2010 г.

love of my life don't leave me

Днес заваля, захладня, за-мрачня, загърмя. Случи се и още нещо, което ме радва вече 23 години - най-после замириса на студ.

Защото няма по-хубаво усещане от това зимното дете, родено през февруари, да "подуши" аромата на задаващия се сняг, да се започне едно очакване... събуждане в коледната сутрин, притичване по вълнени чорапи до прозореца и възкликването "Натрупало е!" Безценно преживяване.

Любовта на моя живот = пухкавият, току що натрупал сняг.

Чакам го.

Междувременно се сетих, че в разгара на лятото си хвърлих ботушите. Не много умно, но кой пък е казвал, че съм умна (винаги)?!


Отново Queen, защото ми е адски Queen-ово тези дни - цък.

За още малко коледно настроение - щрак.

7 коментара:

Ondine каза...

Мразим студ ,мразим дъжд...особено когато не сме си в къщи на топло!!!:P


p.s.това със зимното детИ не се отнася и за мен...

YMY каза...

Тази публикация все едно аз съм я писала! ^^ :-* Плами, целувки!!! :-)))
Иначе ще изчакаме да завали и тогава ще четете за поредния ми любовник! ;-) :-Ррр Хаха, :-D

Plamena Markova-Koleva каза...

Онди, сигурно декемврийските и февруарските хлапета сме от различни партиди :D

Baby, ново време нов любовник, а ;)

YMY каза...

Не, :-D те винаги са си били те, няма нови! ;-)

YMY каза...

Май януарските и февруарските сме от една! :-Pp ;-) :-D

Valkocompany каза...

С Онди ще те изпратим в командировка към Норвегия :-D

Plamena Markova-Koleva каза...

Val, приемам :D От вас билетите, от мен норвежкия сняг по пощата :)