"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 20 март 2015 г.

За Париж и Френския Макарон

***
Във вторник сготвих супа с първата за сезона прясна коприва. За да ядем заедно с Мая, добавих накрая само жълтъците на 2 яйца. И тъй в хладилника останаха два белтъка. Гугъл ме посъветва да изчакам ден-два-три и да направя от тях прочутите френски макарони.

***
Преди година и половина, още преди Мая да стане госпожица бебе и все още си беше само миниатюрна Точица, с Вили се разходихме с кола до Йена в Германия, а от там сменихме 4 влака до Париж. Всички романтични представи а-ла-Рататуй за града се изпариха още от гарата, когато ни посрещнаха полицаи с автомати. Докато вървяхме към квартирата, оглеждахме французите и осъзнахме, че, предвид тена им а-ла-много-черен-шоколад, явно детството им е минало доста по на юг от Париж. Може би цялата ромнатика на града беше събрана в квартирата. Банята/ тоалетната беше без врата, а със завеса, предразполагаща към бързо сближаване, а пружините на разтегателния диван, на който спяхме, изнасяха цели симфонии при всяко помръдване. Хубава квартира беше :) Нищо, че нямахме гледка, защото пред прозореца ни имаше скеле.


***
Три дена се шматкахме само и единствено пешеходно из града. Почти станахме парижани - научихме се да пресичаме само на червено, носихме си черните очила, не ах-кахме пред Айфеловата кула и не се наредихме на огромната опашка, за да се качим... вместо това си купихме бира и седнахме на поляната пред нея... кеф.


 ***
Обаче... не бяхме съвсем парижани. Спирахме се пред почти всяка сладкарница, снимахме витрините с шоколад, снимахме и цените по витрините на Шанел и компания. Взехме си дозата романтика от града и си имахме истинско предложение за брак край Сена. Снимахме почти всяка булка, която минеше край нас. И вече знам - да си със сватбена рокля в Париж е най-изтърканото неща на света и само на туристите им прави впечатление. По-добре бъди атракция насред Каспичан.


***
Сега вече да си дойдем на думата за френския макарон. Бяхме решили, че в Париж е задължително да вървим пеша, да пием вино, да хапнем поне веднъж в истински френски ресторант (финансово веднъж се оказа напълно достатъчно), да закусваме с кроасани и, разбира се, да опитаме прословутия френски макарон.

Първият ден, в който се разхождахме, от всяка втора витрина ни се хилеха различни по големина и цвят макарони. Понеже бяхме чували, че са... ухааа уляляля и т.н.... а бройката беше между 2 и 5 евро... решихме, че трябва да намерим идеалният и най-вкусен парижки макарон. От много търсене взе, че стана 3-ят ден. И миниатюрната тогава Мая реши да напомни за себе си. В резултат се оказа, че от раз вече не мога да търпя сладникавия вкус на кроасаните, всички аромати на подправки, които се носеха от всяка улица и... общо взето, мечтаех не за макарони, а за филия с лютеница и сирене.

Така си останахме без макарон.

До днес :)

***
Тръгнах да се подготвям по рецепта от тук - цък. Вили ми донесе шамфъстък... който, след като обелих... и похапнахме уж малко... се оказа по-малко и от половината в рецептата. В опит за импровизация извадих от шкафа полупълния пакет със сурови-бадеми-от-не-знам-си-кога. Пак не улучих грамажа... с някакви си 30-на грама по-малко, но пък се успокоих, че и яйцата ми бяха мънички и може би белтъците не отговаряха на изискванията за тегло...

След като Мая си взе обедната дрямка, се захванах да мисля как да смеля ядките толкова фино, че да приличат на брашно. Грабнах любимата си жълта орехомелачка. С шамфъстъка нямаше проблем. Бадемите обаче... я счупиха. Тъжно. И чак тогава се сетих, че към пасатора имаше нещо като блендер. Ползвах го за първи път. Стана. Е, не го докарах чак до брашно, но пък Мая толкова се разстрои от шума, че се наложи всичко да става много бързо.

Докато макароните се пекоха, направих крема за слепване... от крема сирене, 4 разтопени шоколадови бонбона и умерено количество бейлис... който извадих от скритите си запаси с алкохол... за кулинарни цели де :)

Междувременно, докато проучвах френския макарон, попаднах тук. И се оказа, че... ако това моето е френски макарон, то аз съм мома французойка.

Открий милионите разлики...
На вкус обаче си е супер.
Минус пресятото фино бадемово брашно.
Минус сладкарските бои (но пък аз сложих какао за цвят).
Минус шприцованите кръгчета.

7 коментара:

Bia каза...

Доста от нещата за Париж ме съгласиха моментално. Бих добавила, че е по-циментиран, отколкото си представях. и много, много комерсиален. Никак не ми е град на любовта. Да не говорим, че в края на август там беше вече есен и летяха оранжеви листа.
Но макароните изглеждат чудесно, както и вие двамата плюс Точицата :)

Plamena Markova каза...

Благодаря ти, Биа :)

Ние бяхме там в началото на октомври и случихме разкошно време. Обаче си го представях доста по-цветен град...

Detelin Markov каза...

За Париж... За фрацузойките...

Ама виж за макаронът добре ме сети да заджуркам тези дни.

Plamena Markova каза...

Аааа французойките са си трепач... те ме впечатлиха :)

Доди, пробвал ли си макароните друг път?

Violka-Antevasin каза...

Моля моля...... първия път като се срещнахме с теб в сладкарницата на гранд мол си поръча (побългараен) френски макарон - тъй че първият ти макарон е с МЕН :D :D
Твоите изглеждат апетитно, мляс!

Plamena Markova каза...

Помня ги, Вио, ама те нямаха нищо общо.. бяха толкова безвкусни, затова не ги броя :D

Detelin Markov каза...

Е има и симпатични французойки - съдейки по филмите.
Ами не съм вкусал такова нещо, но ще се поправя след като набавя нужните продукти.