"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 11 март 2015 г.

Възхищение на по солета

Седим си с Мая на дивана/ леглото и ядем солети.

Във фурната се пече първият ми опит за мусака... с картофи, моркови, печен пипер, печен патладжан, пиле, вино, мащерка, градински чай и магданоз.

По инструкции на мама във Фейсбук, половин час по-рано забъркахме с Мая заливката... по-точно тя се опитваше да се метне в нея, докато едва я удържах с едната ръка.

Та мусаката се пече, заливката изстива, а ние с Мая ядем солети на дивана/ леглото.

Около нас е пълно с малки парченца, които Мая не успява да изяде и непрекъснато плюе.

По някое време решава да ми подаде чисто новата си голяма солета.

Отхапвам я.

Мая започва да се смее.

Отхапва си парченце от солетата и отново ми я подава.

Отхапвам и аз.

Не само, че ми се радва, но и гледа с възхищение как я изяждам.

Иска да ми даде още, но солетата вече не се подава от ръчичката й.

Докато я търси, тя пада при останалите парченца около нас.

Продължаваме да унищожаваме другите солети в пакетчето.

Поука: хубаво е някой да ти се възхищава само... защото си хапваш :)

(Мусаката още се пече)


Няма коментари: