Прекъснах, защото булгурът (с чесън, гъби и кисели краставички) за лозовите ми сърмички щеше да загори. После започнах да навивам един-милион-без-няколко-сърмички... отидоха да се пекат, а ние гледахме Алвин и катеричоците... втора част. Преди малко се уверихме колко ме бива да правя сърмички... или просто си беше късметът на начинаещия... и се върнах към блога.
В края на тъпия текст се бяха появили 2 нови думи. Изтрих всичко.
Защото се сетих всъщност за какво ми се пише.
Нещо ще се случи. Усещам го. Както всяка година преди рождения ми ден. Може би ще бъде нов (втори) дом, а може и нещо друго. Но нещо е на път да се случи. И е далеч по-вълнуващо от работата, планирането на годишната отпуска и последната седмица на 25.
(А днес, някъде към 12:15, на ул. "Селиолу" във Варна замириса на пролет.)
3 коментара:
Понякога си мисля, колко ли щеше да е хубаво да пламираме всичко и то да ни се случва, както сме го желали... но това е подводен камък!! Дано предчувствието ти се окаже хубаво, много много хубаво.
Е, най-малкото ще получиш подаръци много скоро :) (моят вече е готов)
Вио, ти вече ми направи подарък като въведе в обръщние новата дума "ПЛАМИраме" ;)
хихи опаа :))
Публикуване на коментар