... колата на идиота, който реши да спре пред стълбите на входа. При това, явно под внимателно обмислен и изчислен ъгъл, така че да го делят няколко сантиметра от съседната кола.
Ако не ме беше заболял пръстът на крака, щях да ритна и втората, която пък беше спряла на няколко сантиметра от третата... така че и при най-добро желание да не може да мине същество с нормални човешки размери.
В крайна сметка, газихме в калната градинка отстрани, за да стигнем до входа.
Повече от час по-късно - колите си стоят така. Защото не е модерно да се помисли за майките с колички или хората, които се придвижват по-трудно, нали?
2 коментара:
При нас обикновено случайно пада някакво бурканче, наполовина пълно с лютеница и допълнено с мляко или дори само с вода. Гарантирано предпазва от рецидив. :)
Ако втори път си го позволят, ще си спомня за теб :D
Публикуване на коментар