Днес я чух да разказва историята, за която още си мисля.
Американски преподавател по бизнес нещо си в Харвард видял Мексиканецът да излиза от лодката си с 2 риби.
- Човече, защо толкова малко? Няма риба ли?
- А, риба има, но защо ми е повече? Това е напълно достатъчно за мен, жена ми и децата ми. Утре ще изляза за още.
- Тогава какво ще правиш днес... цял ден?
- Ами обичайното - ще поиграя с децата, ще правя любов с жената, ще посвиря на китара, ще пийна с приятели...
- Не, не може така. Чакай сега да те науча как се прави. Първо ще хванеш не 2, а поне 4 риби. Ще ги продадеш, след това ще си купиш още няколко лодки. Ще наемеш още хора. Ще хващаш все повече риба. Ще отвориш завод за консервирането им. Ще го разработиш. Ще го продадеш. Ще дойдеш в Ню Йорк. Ще купиш акции. Като станеш на 60 ще продадеш акциите.
- И какво ще правя после?
- Е, тогава идва най-хубавото - ще се оттеглиш в малко селце край морето/океана, ще ловиш риба, ще правиш любов с жена си, ще се радваш на децата си, ще пиеш с приятели...
Да ви кажа честно, дреме ми за американската логика. Искам да съм Мексиканецът!
Красива и нежна събота с Bliss и Kissing
3 коментара:
full of green :)
И аз..., а приятелят ми е като американеца :)
Дам, тази историйка ми я разказваше учителката ми по философия от гимназията. Бог да я поживи тая жена! Още тогава реших да не съм като американеца...ама животът все натам влече за жалост.
:")
Публикуване на коментар