"... и то не на шега"
Е, тъкмо там бях днес. На слънчева, шегаджийска и дори музикална разходка. Така и не успяхме да се уредим с черна котка, която да ни мине път, но, все пак, денят ни си остана прекрасен, след като случихме на празненства по случай 150 години от... Габрово като град.
(вестникът е "Габрово днес", а не на шега ще се появи паметник на котката - символ на града, която от 1 април ще изпълнява желания срещу монета в Дома на хумора и сатирата)
На първия изпит го валя градушка, на втория - сняг. Какво ли ще му се изсипе в сряда?
Както си пожелах вчера, днес прекарах чудесен ден в парка.
Свободно се пошматкахме.
Свободно поседяхме.
Още по-свободно се прибрахме.
Празнично ми е.
Днес е един от онези дни (като 31-и декември към обяд), в които си даваш сметка какво харесваш/ не харесваш, какво искаш/ не искаш и, ако имаш воля и късмет, правиш нещо.
Освободих още някои желания в себе си.
И, въпреки прогнозата за времето,
реших вече да посрещна Пролетта.
Хубав път.
Може и с дупки.
Може и със стар влак.
Но по нов път.
Не по задължение.
И не сама.
Засега ми е само шарено.
И си стоя по чехли.
(докато пиша курсови работи)
Just a perfect day,
Drink Sangria in the park,
And then later, when it gets dark,
We go home...
Може би утре, звучи добре, като за 3-и март.
Lou Reed с Perfect Day
