Днес, на поредната привечерна разходка из Стара Загора, видях първите си абитуриенти за сезона. И с тяхното вече традиционно "1, 2, 3... 12, урааа!" (това по мое време го нямаше... пък!) ми напомниха, че май месец дойде и си отива.
От моя бал минаха 5 години - достатъчно, за да не помня на коя дата беше (може би 26-и, голямо може би). Харесва ми да се трупат години след него. Защото сега:
- тогавашните ми малки сладки мечти са реалност;
- имам много по-големи мечти...
- ... и тягостните "затворнически" спомени от училище са съвсем избледнели.
1, 2, 3, 4, 5... ураааа! Защото по-нататък става все по-хубаво.
6 коментара:
Боже, учениците издивяха тази година. Не знам от къде се пръкна това броене, но от два-три дни ми идва да излизам навън с тапи за уши. Голямо викане :)))
П.С. Господ да ги пази тия хлапета, защото хич не мислят какво правят. Вчера мина една колона от коли покрай блока, всички бяха излезли навън от прозорците и крещяха, размахвайки бутилки с алкохол. Няма да преувелича ако кажа, че се движеха със 90-100 км по тясното шосе. Ако бях тръгнала да пресичам точно в него момент, щяха да ме направят на кайма :))
Хлапетата, вече опитали едва ли не всичко, се чудят какво ново остана да вмъкнат в този така голям ден ;)
П.С. Аквичка, пази се, ей!
тягостни затворнически спомени? :(
Ради, признай си, че свободният "бомбен ден", прекараният час в Морската или пък в Макдоналдс бяха по-приятни от очакването на "Да излязат на дъската номер 18, номер 19" ;) Общо взето, моите хубави спомени май все са свързани с бягане или пък свободен час (срам, срам)...
(сега се сещам за един спестен петък, който прекарахме във вас и гледахме "Секс игри", въздишахме по Райън Филип(и), подсмърчахме и т.н. :D)
Тази година повечето брояха до 12
Val, като че ли всички броят до 12 :) Аз весело си отброявам колко години минават от завършването. Честит празник!
Публикуване на коментар