Пускала ефирния варненски канал, защото знаела какво ще види. И знаела, че за момента само там може да го види. И да си попее: "Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук."
Сега вече може да го види само с едно-две щраквания. По всяко време. Дори може и да ви поздрави. Лошото е, че тръпката вече я няма.
(пореден снимков поздрав от Пловдив, 31 май)
4 коментара:
Ех,когато ме хване и мен носталгията по миналото.....започват да ми харесват такъв тип парчета!!! :) ;)
Поздрави! :)
Онди, като те хване носталгията по миналото, се отбий пак да се насладиш на поздрава на max :-)
ехххххх а бяха времена.. :)
ехх, Bia... :))
Публикуване на коментар