"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 2 юни 2010 г.

Имало едно романтично време...

... когато Пламито чакала да стане 19:50.


Пускала ефирния варненски канал, защото знаела какво ще види. И знаела, че за момента само там може да го види. И да си попее: "Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук."


Сега вече може да го види само с едно-две щраквания. По всяко време. Дори може и да ви поздрави. Лошото е, че тръпката вече я няма.



(пореден снимков поздрав от Пловдив, 31 май)

4 коментара:

Ondine каза...

Ех,когато ме хване и мен носталгията по миналото.....започват да ми харесват такъв тип парчета!!! :) ;)

Поздрави! :)

Plamena Markova каза...

Онди, като те хване носталгията по миналото, се отбий пак да се насладиш на поздрава на max :-)

Bia каза...

ехххххх а бяха времена.. :)

Plamena Markova каза...

ехх, Bia... :))