Неохраняема зона! Строенето позволено!

Отдъхни си, Варна - и аз видях новия Grand mall. Казано накратко - голям, празен и на две крачки от предишния.

Ако имах възможност да напиша писмо, то в него щяхте да откриете следното:

"Мили костюмари с пари,

Години наред съботата беше запазен за пазаруване ден. Това беше своеобразен ритуал в подрастващия ми живот. Той включваше откриването на подходяща компания

(т.е. Човек със свободни 7-8 съботни часа Човек без склонност да се оплаква и, не на последно място, Човек със слабост към обикалянето на магазини),
старателното претърсване на всички магазини с добра репутация (т.нар. евтини), почивката за парче пица/ дюнер/ сладолед/ фрапе и т.н., обратно към магазините и след това вкъщи - навреме за "Море от любов".

По това време ние и моята компания бяхме невръстни ученици, на които често повтаряха "трябва да спортувате повече, вместо да стоите вкъщи". Е, ние правехме точно това. Съботният ден беше времето за нашата седмична тренировка. Започваше с 10-минутни кардио упражнения в автобуса до уговорената среща (вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане, вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане и т.н.), след това 5-часово бързо ходене, с малки почивки за разтягане на ръце и крака в съблекалните.

Това беше доброто старо време, когато всички наши любими магазини бяха пръснати на километри разстояние. Днес тях вече ги няма. Сега зеят дупки или се издигат почти готови нови блокове. С нашите тренировки е свършено. За още по-голямо мое съжаление, вашият любим район да строите нови и нови празни молове е на 20-25 минути напечен от слънцето и често безтротоарен пешеходен път от вкъщи, което ме кара да прибягвам до автобуса (при това само за 2-3 спирки). Нищо чудно, че във вашите магазини се предлагат твърде огромни дрехи.

Без капка уважение,

Пламито"