"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 27 март 2010 г.

Там, където местният вестник добавя към всяка новина:

"... и то не на шега"

Е, тъкмо там бях днес. На слънчева, шегаджийска и дори музикална разходка. Така и не успяхме да се уредим с черна котка, която да ни мине път, но, все пак, денят ни си остана прекрасен, след като случихме на празненства по случай 150 години от... Габрово като град.

(вестникът е "Габрово днес", а не на шега ще се появи паметник на котката - символ на града, която от 1 април ще изпълнява желания срещу монета в Дома на хумора и сатирата)

петък, 19 март 2010 г.

Слънцето не било вечно...


... според National Geographic. Очаква се след 6 милиона години да се смали и на практика да залезе (напук на всички, които очакват зрелищна експлозия по холивудски).

Оказа се, че и морето не е вечно (пък било то и Черно море). Защото докато слънцето върви към финала си, междувременно ще изпържи цялата ни планета.

Та в този (слънчев) ред на мисли - да им се радваме, докато още ги има. А те са наистина прекрасни!

понеделник, 15 март 2010 г.

Розов Старт през Розови Очила...


... на следсесийна почивка (Онди, благодаря за палците, помогнаха за всички изпити ;). Планът до края на седмицата е -> "Любов по време на холера" на Маркес, "Как оглупях" на Мартин Паж, разходки из Варна (която не бях виждала от 2 месеца), и непременно - специално внимание към морето.

неделя, 7 март 2010 г.

сряда, 3 март 2010 г.

Свободно

Както си пожелах вчера, днес прекарах чудесен ден в парка.

Свободно се пошматкахме.

Свободно поседяхме.

Още по-свободно се прибрахме.

Празнично ми е.

Днес е един от онези дни (като 31-и декември към обяд), в които си даваш сметка какво харесваш/ не харесваш, какво искаш/ не искаш и, ако имаш воля и късмет, правиш нещо.

Освободих още някои желания в себе си.

И, въпреки прогнозата за времето,

реших вече да посрещна Пролетта.

вторник, 2 март 2010 г.

Шарено ми е, въпреки че...

... искам на път.

Хубав път.

Може и с дупки.

Може и със стар влак.

Но по нов път.

Не по задължение.

И не сама.

Засега ми е само шарено.

И си стоя по чехли.

(докато пиша курсови работи)

Just a perfect day,
Drink Sangria in the park,
And then later, when it gets dark,
We go home...

Може би утре, звучи добре, като за 3-и март.

Lou Reed с Perfect Day