Егоист vs. "Добър пациент"

Според едно мое, не много трудоемко проучване, когато човек се чувства в перфектно здраве и реши да се поглези по никое време, преминава в графата "егоистично същество, забравило да поглези някой друг". Обаче нещата се променят в момента, в който, покрай хремата и досадната кашлица, изгуби гласа си и започне да ръмжи като гладна мечка. Тогава го потупват енергично по главата (със заканата "само посмей да ми кихнеш в лицето!") и със заповеден тон му казват да си почива, да си чете нещо, да си гледа кротко и спокойно ТВ, да се топли под родопското одеало, да си хапва супичките и т.н. А е отказал, а са му се скарали! И така мързелът по никое време го превръща в "добър пациент".


Признавам си, вчера и днес значително се постарах да не ми се скарат. Присламчих се в един от най-любимите ми фотьойли, зачетох се в коледния си подарък, правих си почивки с "Чип и Дейл", играх на една от 5-те компютърни игри, които някога съм играла, и, разбира се, писах каквото ми мине през ума във фейсбук и из "блогпространството". За разкош измислих ново лекарство - близваш мед, пийваш ракия на екс и лапваш лимончето.