"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 23 февруари 2011 г.

Как се забавляват на австрийска земя?

Много официално.

Със сервитьори, облечени в черно и бяло.

С гости, сложили поредния си костюм.

С гостенки, нагласени във вечерни рокли/ костюми.

С един дразнещо-екстравагантен гост - Любомир Милчев (Денди).

С шампанско, вина, безалкохолни и хапки с всевъзможни вкусотии.

С красиви мебели, картини и скулптури... за запълване на неловките паузи.


Този път успях да стигна без самолет. А мястото е посолството на Република Австрия в София.

След като се гмурнах в дълбоките води и май се оказах най-младият участник в конкурса за театрална пиеса "Да поговорим за границите" (цък), получих покана за официалното награждаване.

Един съвет - ако ви поканят в посолството в 19 часа, не се старайте да демонстрирате криворазбрана точност като подранявате с 20 минути. По-добре направете всичко възможно да закъснеете поне с половин час. В противен случай ще се наложи да се сблъскате с куп дилеми - да вляза ли в двора/ да не вляза ли; да отворя ли тази голяма врата/ да не я ли отворя; тук изобщо има ли някой/ няма ли; да отида ли още по-навътре/ да не отида ли. За щастие, преди да тръгна нагоре по стълбите и да нахълтам в някоя дипломатическа спалня случайно, ме посрещнаха.

Признавам си, беше вълнуващо. Кога друг път само около мен ще се въртят официално облечени мъже, за да ми "поемат" якето (и шала :)) и да ми сервират шампанско, докато аз си стоя сама в "салона", поседнала на автентичен австрийски диван?!

Няма коментари: