"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

събота, 5 март 2011 г.

Пламито "хейтър"... случва се

На теория не понасям такива жалки експерименти... хейтър, камера мен, рисърч.

На практика теорията е скучна.

В превод - човек, който мрази де що види. Но понеже българският превод е твърде краен, безсрамно го заменям с мъгливото "хейтър". А мога ли да не призная, че звучи далеч по-модерно от нашенското "сърдитко Петко - празна му торбичката"?!

Може би е синдром на настъпилите 24 години. Може би е синдром на отминалия 14-и февруари. Може и да е синдром на наближаващия 8-и март...

... но от известно време усещам буквално физическа непоносимост към всякаква форма на клиширана романтика, преливаща от филми, списания и ТВ. Дори вече ми се заформя в главата примерен списък с "жестове", които биха си изпросили дранване по главата:

- изненадващо "Море от любов"... нали се сещате - Наталия скрива шпионката, звънва на вратата, вие подскачате от радост, че пицата най-после е дошла и правите грешката да отворите. Минути по-късно, от монитора Той ви казва "Пиле/ жабче/ пате/ змийче и т.н.", а вие си съскате наум колко мразите да ви говори като на бебе. Още минути по-късно се очаква внезапно да се излекувате от хроничната си ненавист към камери и да говорите с жар и плам за връзката си, докато в главата ви се върти само едно "всички ще ме гледат по скъсан розов анцуг"... примерно;

- и като сме подхванали медийната тема - предложение за брак в студиото на "Море от любов", докато Силвия Кацарова пее "Минава, големият кораб минава", а вие си мислите как и вашите шансове за отказ отминават... без коментар;

- а сега нещо далеч по-тривиално... вечеря на свещи, червено вино и нищо друго... изтръпвам. Ужасно е - никакъв психарски филм за отвличане на вниманието, никаква лимонада за аромат, даже и никакви интересни теми за разговор (да речем световната конспирация), освен "Аууу какви сини очи имаш!";

- 8-и март, някъде сутринта. Буди ви огромен букет рози. За момент се чувствате част от извратената шега на Дейвид Линч и Стивън Кинг, които са се затъжили за вашата ужасена физиономия. След като премигвате, забелязвате, че Той е някъде там отдолу. Казва ви, че са... да речем 160 - от толкова дни се познавате. Какво ще си помислите? А: Уаууу, хванала съм си принца на бял кон! Б: 160 рози по 2 лв. парчето... хм, а защо каза, че нямаме пари да отскочим до съседния град за един ден?! В: По дяволите, имаме ли изобщо ваза?! Г: Колко бодли има в 160 рози на куп и ще ми остане ли някаква кръв? Е, какво ще ви мине през ума? Ама честно.

Чувствам се лоша. Както споменах по-горе, "сърдитко Петко - празна му торбичката". Та и аз така. Който се изприщва от романтика, няма и да я види.

А този надпис... ей там в ляво... беше едно от малкото неща през последните седмици, което ми се стори умилително-недразнещо. Може да съм хейтър, но все още ми се привиждат любовни послания почти навсякъде. "Да си тръгнем заедно".

Поздрав с нещо любовно-хейтърско.

12 коментара:

PetyaL. каза...

Плами,колкото повече бягяш, толкова повече романтиката ще те гони. Прави се, че не ти пука... като с лошо куче, което ти се зъби насреща. "... мило кученце, добро кученце... ах колко си добричко..."

Не си лоша, просто си сменила гледната точка за момента.

Nezzo каза...

Е велика си!!!!!! Точно си описваш всичко, което и аз го мисля за тъпата романтика, но аз съм на пълен работен ден! Някой път като не ми се спи толкова ще ти кажа още дразнещи до мозъка ситуации.
А и... парчето роза е 4лв.

Dodi каза...

Ех, значи... Какво да направим, че мъжете сме толкова задушевни същества и търсим романтиката. А сигурно има нещо, което да е провокирало това негодувание към нея.

Най-много ми допадна:
"че Той е някъде там отдолу" :D

Plamena Markova каза...

Петя, улучи в десятката като сравни романтиката с лошо куче :)))

Nezzo, ще следя да чуя какво още дразни теб :) А кога поскъпнаха толкова розите???

Ех, Доди, кога станахте толкова романтични :) Иначе на драго сърце се отказвам от един букет рози веднъж в годината в замяна на разходка в парка веднъж в седмицата, примерно ;)

lenival каза...

Колко съм съгласна за разходката в парка... или поне да идем някъде, без значение къде заедно. Както казваш ти, да отскочим до съседния град.

Цветята, особенно розите, подарени просто защото е определена дата не ми носят радост. Всичко прекрасно-романтично за мен се изчерпва до сутрешното съобщение на моето "животно", с което ми пожелава приятен ден, нищо че сме на 2436 километра един от друг и няма да се видим в близките 50 дни. Това е жест, който ме кара да се усмихвам...

Повече усмивки, по-малко фалшимент, моля...

Dodi каза...

Ама вие машате романтиката и останалите неща от ежедневието. Не всички мъже да боклуци, които търсят само... и се сещат за "романтика" (ако изобщо може така да се нарече в такива моменти) само на празници...

Може да има романтика и в много по-малки жестове, а и аз лично предпочитам разходка, вместо свещи, вино и т.н.

Plamena Markova каза...

Лени, звучи прекрасно и искрено :)

Доди, дойде и ти на нашата вълна :) "Хейтър" съм, когато става въпрос за фалшиви жестове веднъж в годината, заети от филми и списания, без да се помисли всъщност какво харесва човекът до теб. А не мисля, че някой тук (още по-малко пък аз) мисли, че мъжете са боклуци ;)

Емо каза...

Романтика и лебеди "Григоре" :))

Сигурно си права за всичко което си написала, но аз мисля, че романтиката се крие във взаимността. Ако си истински отдаден на човека до теб няма да те интересува дали е 7,8 или 9-ти, дали ти подарява рози или бодили. Споделеният миг ще бъде всичко. По мое време му викахме любов :)

Plamena Markova каза...

Емо, не съм чак толкова отнесена в криво настроение, за да отрека любовта :) Съгласна съм с казаното от теб.

Боян Захариев каза...

Според мен изобщо не си в хейтърско :) настроение... просто всеки си мисли романтичното нещо по свой си различен начин... А ако не може да го измисли прибягва до добре заучените стереотипи - рози (не винаги 160), мече със сърчице, само сърчице, ала-бала.
Аз също започнах да намразвам празниците, и то най-вече заради една друга модерна думичка - "комерсът" или на български - търговския момент. Хилядите сергии с балончета-сърчица/мартенички/цветя, които изникват във, под, над, до подлези, на пътеки, на спирки и светофари (изобщо все на места, където да не може да минеш, без да се сблъскаш с тях) просто ме карат да се чувствам празника като поредното влизане в супермаркет.
Именно затова празнувай със сърцето си, а човкеът до теб знае какво да получиш :)

Plamena Markova каза...

Точно, Бо! Налучкал си ми настроението :)))

Боян Захариев каза...

По-скоро ти си налучкала моето :)
А днес на няколко пътии се сблъсках със сергии за цветя незнайно как изникнали на малки тротоарчета.
А утре сергиите вече няма да ги има :)