"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 18 април 2011 г.

Ларс, момичетата, момчетата и истинските неща

Беше време, когато получавах писма. Истински, от хартия, по пощата. Обикновено всеки петък. Голямата тръпка на седмицата.

Беше време, когато получавах писма. Почти истински, електронни. Обикновено всеки ден. Тръпката на деня.

Беше време, когато получавах писма. Във Фейсбук. Тръпката на момента.

Днес отворих пощата и имаше 3 писма. Сметки.

Отворих си 3-те най-използвани електронни пощи и имах 27 писма. Реклами.

Отворих Фейсбук и имах 2 писма. Покани от непознати за събития в други градове.

Наближава петък. Така ми се иска да получа истинско, лично писмо. Където и да е.

Струва си, когато забележиш, че някои хора се борят с виртуалното наоколо и събират хора на площада. И има смисъл да ги подкрепиш.

В този ред на мисли... поредният филм с Раян Гослинг се оказа изненадващо добър - "Ларс и истинското момиче"/ Lars and the real girl

И едно припомняне за човека, изиграл най-страховитата филмова роля - цък.

2 коментара:

Dodi Markov каза...

Винаги витруалното е временно, а истинското не винаги възможно.. :(

PetyaL. каза...

Браво на момчетата от бандата и на теб, че ги подкрепяш. Мдам, и на мен ми се приисква честичко да получа някое писъмце без сметки и реклами... всъщност достатъчно ми е като ми покажат, че мислят за мен.