Имам си кандидат за домашен любимец.
Което е странно, като се има в предвид, че никога не съм гледала нищо. Не, грешка. В зората на демокрацията (т.е. когато бях съвсем дребна) си отглеждах охлюв. И не - целта ми не беше да го изям. Почти се привързах към него... говорех му, хранех го с най-хубавите листа и го държах на терасата в най-уютния буркан. На втория ден спря да яде. Усетих го, че тъгува и го пуснах в двора. До тук с лирическото отклонение.
Вчера на прозореца ми кацна едно голямо насекомо с дълги крачета и антенки. Не обичам насекоми. Никак. Дори и шарените бръмбарчета не ме умиляват. И калинки не обичам. Щом видях този-ми-ти гост, изтръпнах. На пръв поглед прилича на комар, уголемен 56 пъти (точно). (Току що до него кацна комарът, който дебнем от 2 дена да уловим...)
При втори, детайлен поглед прилича на голям скакалец с глава на богомолка. Колкото и да го гледам, по-хубав не става. Изобщо не е страхлив. Или просто ме харесва.
Тази сутрин пак кацна. Изпрати ме на работа. И преди малко ме посрещна. Стои си на прозореца и не мърда, дори и докато убивах комара на 3 сантиметра (точно) от него. Трогната съм от привързаността му, но се радвам, че имам мрежа и (засега) не се е промъкнал в стаята.
5 коментара:
Прилича ми на богомолка, доколкото успявам да видя. :)
Честито! :D И аз преди време си отглеждах една буба - миризливка. Общо взето, докато не те налазят всичко е добре. :D
Зелено ли е, Плами? От два дни и на моята тераса има такова добитъченце и категорично отказва да се разкара от кошничката със щипки, когато бъркам вътре. :)
Фроги, и аз подозирам, че е по-скоро богомолка.
Хаха, Чакърова, най-точно го каза - "докато не те налазят" :D
Точка, сега го огледах по-добре - светло кафяво е. Даже си мръдна главата, за да ме огледа и мен по-добре :S На твое място щях да се откажа от щипките... :D
Да се откажа, Плами, обаче някой трябва да стои там и да духа срещу вятъра, инак не мога да си опазя прането. :D
Публикуване на коментар