"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 14 декември 2011 г.

Нещо нетипично за блога

Като цяло тук няма (много) място за проблеми и тъжни настроения. Тази вечер обаче съм шокирана, и натъжена, и обезверена... въпреки че не ми се искаше да си го признавам.

През изминалите 3 седмици в София някак много неочаквано за мен разговорите ми с различни хора кръжаха около политика, липсата на регионална такава, измами на очевидни и не толкова места и нива. Всъщност всички тук си го знаем на теория, все повече го научаваме и на практика.

След това тази вечер изгледах един коментар на Емил Кошлуков относно лекарските грешки и поставянето на всички лекари под общ знаменател - ето тук.

И за финал научих развръзката на една зловеща история, засегнала семейството на позната. Става въпрос за умишлен, планиран опит за убийство на момче, тъкмо завършващо елитна гимназия в града. Оказва се, че са замесени негови съученици, заедно с бащата (!) на единия. Вече две години всичко се прикрива (поради "сблъсък на интереси"... в превод замесени са хора с някаква власт и пари). Естествено, родителите на момчето са решени да търсят справедливост и ако не дойде от съда, минават на по-горна инстанция - медиите. След като научих подробности за отвличането и нападението, ми е пределно ясно, че става въпрос за поне един човек от тази група със сериозни психични отклонения. И те всички са на свобода и прикривани от полицията.

Все още не ми се емигрира. По-скоро искам някой да ми даде акъл как се оправя тази държава, в която медиите са единственият шанс да се надяваш да се възползваш евентуално може би, ако котка не ти мине път, от някакви твои си права и да постигнеш справедливост.


Тематична музикална усмивка към Велко Кънев - цък.

7 коментара:

lenival каза...

Иска ми се да ти кажа, че ще се оправят нещата. Но няма. Просто няма. Освен да борим всеки ден всичко отначало, не знам какво друго можем да сторим...

Прегръщам те!

Plamena Markova-Koleva каза...

И аз те прегръщам!

Понякога ми се струва, че сме на крачка да възродим партизанските отряди... колкото и да не са европейски и демократични :)

Иван каза...

"Все още не ми се емигрира." Много ми харесаха тези думи. С теб съм!

morrt каза...

"Все още не ми се емигрира."

А на мен все още ми се емигрира, но вече ми е твърде късно. Дано поне децата ми се махнат от тук.

Анонимен каза...

"Все още не ми се емигрира." - и на мен! И аз си задавам същите въпроси като теб... И се чудя какво трябва да направим ние младите, за да се оправи държавата? И като кажат - ами той народът е апатичен ни не взима участиве в случващото се... Аз се вълнувам и искам да взема участие в случващото се, но...трябва да има сериозна подкрепа и...абе незнам... И аз искам да живея в една по-дбора и по-хубава България... Остава ни да се борим и надяваме...

Поздрави от колега от ФЖМК ;-)

Plamena Markova-Koleva каза...

Иване, колкото повече, толкова по-добре ;)

morrt, разбирам. Няма да споря.

Колега, очевидно сме яхнали една вълна. Да видим до къде ще ни отнесе. Поздрави :)

Someone каза...

Наистина тъжна история. ;(
кухни по поръчка