"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 30 декември 2011 г.

Ще започвате ли на чисто или...

... е изгубена кауза?

От 4-5 години, горе-долу по това време, се заричам, че през новите месеци ще науча френски, ще спортувам поне 3 пъти в седмицата, ще бъда по-активна в реалните си срещи с хора и ще внимавам много да не изпадам в нелогични тъжни състояния. Все още уроците ми по френски си стоят на лаптопа (заедно с празна тетрадка-речник), спортуването през зимата си остава мит, от 2 дена не съм си подавала носа навън и... съм си все така нелогична.

Чудя се дали да се пробвам с новогодишни "обещания" отново?

Иначе извърших голям подвиг тези дни. Да речем, че е било символично, а не наложително.

В превод - напълних и изхвърлих 2 чувала с дрехи, които не съм обличала поне от 6 години, няма да облека и беше време да освободя. Да видим в кой магазин за 2-ра употреба ще попаднат :D

Все още не съм усетила разлика в енергийния ми поток. Чакам.

(Сега му е времето да гледате този филм - Цък)

понеделник, 26 декември 2011 г.

Коледни хроники

Обичам Коледа с всичките й западни традиции (дядо Коледа, елени, лампички, елхи, сладки с канела и джинджифил, подаръци в шарени кутии с панделки). На всичкото отгоре, харесвам коледните песни на английски, най-вече тези в изпълнение на Франк Синатра и Боб Дилън. И като нищо бих опитала пълнена пуйка. Изобщо не ми омръзва да гледам "Сам вкъщи" и "Договор за Дядо Коледа", въпреки че трудно ще ги изтърпя от началото до самия край :)

Разбира се, до сега не съм имала нито една филмова Коледа. Обикновено настроението ми идва средата на август и до началото на септември е отминало. Към края на октомври се появява за малко и по график тогава тегля някой новопоявил се празничен филм. Началото на ноември ми идват гениални идеи за подаръци. Понеже още е рано, нищо не купувам. Декември винаги нахлува с куп задачи, които нямат нищо общо с празниците. По правило забравям всички грандиозни идеи и за подаръци, и за украса.

В крайна сметка, всичко започва или на 22, или на 23, или на 24 декември. Тогава се вадят забутаните в килера 3 кутии и 2 торби с играчки, свещници и гирлянди. Задължително! се купува истинска елха. Всяка година настоявам да вземем онази оредяла, леко смачкана и избутана в края, за да не се чувства пренебрегната. И всяка година си казваме колко е красива.


(Тази година получихме борче от планината. Увериха ме, че само си е паднало след буря. Затова всички еколози могат да спрат да ме сочат с пръст. Веднага.)

След като украсим с играчки, абсолютно различни по цвят и стил, метнем артистично необмислено 4-те или 5-те гирлянда, които нямам спомен от кои години са... и всичко това задължително под звуците на 4-те коледни CD-та... та чак тогава започва да се усеща празникът.


(Любимият ми Диско-Дядо-Коледа, който най-вероятно е бил подарък в някое зрънчо. И понеже е толкова шармантен, никога не мога да го фокусирам.)


(Тази снимка реши да си остане с главата надолу. Защото е скучно да си винаги по правилата.)


Пръскаме из стаите вази с елхови клонки (истински!), 5-те коледни свещника...


... и кой-знае-колко зимни фигурки, настаняваме върху някоя табуретка гигантския, разкрачен в шпагат дядо Коледа и... за финал - вадим най-сладкото. Може да не съм много голям фен на шоколада, но точно по това време ми е малко по-сладък от друг път. Затова еуфорично купуваме различни видове шоколадчета и бонбони, които отиват право в 24-те джобчета на празничния календар. И понеже сме тарикати, всяко изядено почти веднага се замества с ново... та календарът си стои пълен до средата на януари.


Обикновено цялата тази подготовка и емоции изморяват доста. Следователно търсенето на подаръци остава за следващия ден. Тази година тръгнах със списък. Въртях се в най-големия студ из мола и го благославях. Намерих всичко необходимо само за около 5 часа.

Бъдни вечер и Коледа посрещнахме в Шумен. Защото, колкото и да украсяваш, най-уютно е винаги при баба и дядо. Където има боб на печка с дърва. Тази година успяхме да улучим и сняг.

В крайна сметка, още не съм правила коледни сладки. Като гледам какъв студ е в кухнята (на север), май няма и да правя. Подаръците се опаковаха в последния момент, 15 минути преди да се разопаковат. На въпроса "Защо, мило, си губиш времето?" отговорът ми беше... за бой... "За да направим снимки". Фейсбук поколение, какво да го правиш.

Накратко - още не съм гледала през прозореца как вали сняг на парцали, не сме правили домашни коледни сладки, не сме пили домашно топло какао, не съм гледала нито един нов коледен филм, не съм писала писмо до Дядо Коледа, още дори не съм разпратила коледните картички по пощата (но ще го направя и ще зарадвам всеки, на който му знам адреса :D). Въпреки всичко, си прекарвам един вълшебен празник. Очакван... от около 6-7 години.

Още е Коледа. Иска ми се да не й се ядосвате. Ако не харесвате традициите, ги променете. Ако не понасяте песните и филмите, дръпнете си безплатно други. Ако нямате пари за подаръци, разменете си преживявания. Ако изобщо не ви се празнува, не празнувайте. Направете каквото е необходимо, за да сте спокойни и усмихнати.

(Снимките са абсолютно невзрачни и носят духа на празника по мой вкус - реален, индивидуален и забавен.)

сряда, 14 декември 2011 г.

Нещо нетипично за блога

Като цяло тук няма (много) място за проблеми и тъжни настроения. Тази вечер обаче съм шокирана, и натъжена, и обезверена... въпреки че не ми се искаше да си го признавам.

През изминалите 3 седмици в София някак много неочаквано за мен разговорите ми с различни хора кръжаха около политика, липсата на регионална такава, измами на очевидни и не толкова места и нива. Всъщност всички тук си го знаем на теория, все повече го научаваме и на практика.

След това тази вечер изгледах един коментар на Емил Кошлуков относно лекарските грешки и поставянето на всички лекари под общ знаменател - ето тук.

И за финал научих развръзката на една зловеща история, засегнала семейството на позната. Става въпрос за умишлен, планиран опит за убийство на момче, тъкмо завършващо елитна гимназия в града. Оказва се, че са замесени негови съученици, заедно с бащата (!) на единия. Вече две години всичко се прикрива (поради "сблъсък на интереси"... в превод замесени са хора с някаква власт и пари). Естествено, родителите на момчето са решени да търсят справедливост и ако не дойде от съда, минават на по-горна инстанция - медиите. След като научих подробности за отвличането и нападението, ми е пределно ясно, че става въпрос за поне един човек от тази група със сериозни психични отклонения. И те всички са на свобода и прикривани от полицията.

Все още не ми се емигрира. По-скоро искам някой да ми даде акъл как се оправя тази държава, в която медиите са единственият шанс да се надяваш да се възползваш евентуално може би, ако котка не ти мине път, от някакви твои си права и да постигнеш справедливост.


Тематична музикална усмивка към Велко Кънев - цък.

неделя, 11 декември 2011 г.

След 3 седмици в София...

... отново съм във Варна, заредена със значително коледно настроение.

Като задочен магистърски студент, който на практика изкара 1/3 от следването си за 3 седмици, мога да си позволя малко празничен ентусиазъм. Иначе времето мина... не много бързо... но интригуващо. Най-интересното е, че никога през живота си не съм била толкова редовна и сериозна - всекидневно и целодневно присъствие на лекции. Голямо "браво" за свободолюбивия водолей в мен. Установих, че студентският стол наистина бил нещо вкусно, че и евтино (с 1-во, 2-ро и 3-то за 2 лева). Признавам си, че се изложих и нито веднъж не успях да си изям всичко...

Видях миниатюрни книги (които учудващо се четат и без лупа).

Този така увлекателен "роман" всъщност е реч на Тодор Живков :)

Най-малкият френско-английски речник.

За първи път видях София рано сутрин... в неделя :)

И изкарах един алтернативен 8-и декември. С лекции в Народната библиотека, празничен обяд с палачинки, бира и... сняг на парцали. И следобедно посещение на "тайните лаборатории за реставрация и дигитализация" в библиотеката. Плюс една леко самодвижеща се машина за дигитализация... плод на изпитата бира :)


И е време за първия коледен музикален поздрав... Queen и Thank God It's Christmas - цък.