"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 27 април 2012 г.

Кариерист?

Почти преди две години с няколко приятели участвахме в конкурса на EMPOWER за млади предприемачи. Очевидно тогава бяхме повече млади, отколкото предприемачи :), но си изживяхме вълнуващ месец. Много ясно си спомням един разговор от тогава в прословутия автобус 280, когато си казахме "Можеш ли да си представиш, че можем да си бъдем първите шефове?!" Е, сега всички си имаме други шефове.

Две години по-късно. Отново се доближих до този проект. Виждах го вече завършен. И точно в този момент получих примамливо предложение за работа. От където и да го погледна плюсовете не са малко... творческа работа (е, горе-долу) по моята специалност, завързване на доста полезни контакти, пък, кой знае, може би и по-висока заплата :) Недостатъкът е, че работното време се очаква да е нещо относително, задачите никак няма да са малко и най-важното... ще си сменя средата и хората, сред които се чувствам толкова спокойно и приятно. В резултат най-вероятно няма да ми останат време и вдъхновения за моята си идея-мечта.

Въпреки че си се познавам и знам, че на първо четене не съм любител на промените, усещам гъдел в стомаха (или в корема?). И нещо тихичко ми църка в главата "кариерист".


3 коментара:

Violka-Antevasin каза...

:))) Явно ще има над какво да умуваш почивките дни... може би някъде на пикник в гората ;) хаха 3 съчки "за" и (?)брой "против" ;)

Анонимен каза...

Преди двадесетина години – скоро завършила университет, скоро скоро родила, скоро започнала работа, получих „примамливо предложение” за нова работа. Откъдето и да погледнех виждах само плюсове – творческа работа (при това дори не знаех, че предстои да ставам творец :)), по моята специалност (е, горе-долу), завързване на полезни контакти, почти двойно по-висока заплата от досегашната ... Недостатъци? Е, такива нямаше.

Двадесет години по-късно – същата работа, все по-творческа (като изречение с променен словоред :)), заплата малко над средната в страната, полезни контакти (за да си лекувам нервите), работното време дори вече не е относително, а стана абсолютно... непрекъснато. Все по-малко ми остава да съм с любимите ми хора, където ми е спокойно и приятно.

А сегашното ми хоби дали не е преродената ми някогашна идея-мечта, малко поокълцана, доста поомачкана, ама жива.

Plamena Markova каза...

До пикник май няма да стигна, но ще броя дупките, докато се разхождам. Четен брой - "за", нечетен - "против". Примерно :)

Анонимен, звучиш тъжно. А не трябва - имаш си още мечта/ хоби :)