Шивачът Янко и дребните цели

Понякога се случват някои неприятни изненади. Дори и през август. Голям праз, че си в отпуска. И тогава, някак естествено, се случва да си поставиш цел. На пръв поглед дребна. Но постепенно усещаш как й придаваш все по-голяма важност... за да си върнеш усещането за контрол.

Само една дребна цел. Като да откриеш шивач, който да скъси с 10 сантиметра роклята, която си купи преди месец и половина. Защото лятото ще си отиде, докато тя си стои в гардероба.

Едно време, докато все още се лъжех да си скъсявам дънките, редовно си ходех при няколко шивачки към Червения площад. Сега вече съм спестовна и си навивам дънките, неволно гонейки стила "рибар на сухо". Така че днес поех към друг район в града. За разнообразие.

Някъде към 15 часа. Жега. Районът на Колхозния пазар във Варна.

Шивачка номер 1 беше седнала пред отворената врата, с вдигнати крака върху масата с шевната машина. Хвърли леко премрежен поглед към мен, после към роклята и твърдо отсече:

- Няма да стане тук, търси покривна машина.
- Къде?
- Не знам, но наоколо няма.

Аз пък си имам дребна цел и упорито продължавам да гледам табелите наоколо. Ето я, само на една пресечка разстояние: "всякакви ЕКСПРЕСНИ шивашки услуги".

Следвам стрелките и се шмугвам пред един Г-образен блок. До затворена входна врата стои листче с надпис "Звънец за шивача Янко". Звъня на белия звънец. И чакам или вратата да се отвори, или самият шивач Янко да излезе... в цялата си прелест. Чакам, чакам, чакам. Изневерявайки на природата си на тотален заплес, дочувам нещо като "момичееее" в далечината. Обръщам се. От другата страна на Г-образния блок един мъж на средна възраст ми прави някакви знаци с глава. Отдалечавам се от вратата и заставам под терасите. И чак тогава се светвам да погледна нагоре. Ето го и самият шивач Янко. От втория етаж ме гледа с подозрително сънлив поглед.

- Какво искаш?
- Имам една рокля за скъсяване...
- А?
- Рокля!
(Ей, 5-ят етаж, чухте ли ясно?)
- Ааа, тук е само за панталони.

Да ти имам и дискриминацията!

Светофар и пресечка по-нататък се натъкнах на шивачка 3. Шие си жената и хич не й пука, че е август.

- Имам една рокля за скъсяване...
- Я да видим. Ау! Тя е само за покривна машина.

26 години веднъж не чух за такова чудо. Днес всеки само за това ми говори.

- Знаете ли къде има?
- Точно в уличката зад мен.

Най-после.

И шивачки номер 4 и 5 ми поеха роклята.

Целта е постигната... Стига само в късния следобед утре да се сетя точно къде бяха. За да си прибера роклята.