Първият Великден с Мая

Често с Вили се смеем колко хитро нещо е природата - гениален е ходът да направи бебето толкова сладко и невинно... че да му прощаваш всичко. Не стига това, ами и първите месеци... въпреки недоспиването, глада и носталгията по личното време за глезотии... родителите са умилостивени и от концепцията за първия момент. Общо взето, всеки ден има по един такъв.

Днес даже се събраха три - Мая за първи път смени закуската си и от култовата попара премина на кус кус (изненадващо, без никакви възражения); за първи път незабелязано изпълзя до кухнята при мен и започна да си играе с 2 стъклени бирени бутилки; и за първи път изпълзя, отново незабелязано, до единственото ни растение в стаята, бръкна в саксията и лапна голяма буца кал. Цял ден получавах следпразнични подаръци :) 

Но преди този днешен Велик ден

отбелязахме

първия Великден с Мая.

Програмата за нея беше пълна - купища, направо тонове внимание, особено от леля/ кака, която си дойде от Германия... и немския чичо, който й донесе (първия) дървен чук. В момента Мая е в такава еуфория, че не мога да й измъкна лъжицата от ръцете, докато удря с нея чинията. Добре, че не е Коледа и не правим опити да честваме тиха и свята нощ. 

В духа на празника, направихме козунаци. Убедена съм, че един ден Мая, също като мен, ще открие, че е пристрастена към аромата, който се разнася от фурната. Полагаме основите на традициите. 

Тази година с Вили си направихме "съревнование"... човекът срещу машината... или: той прави козунак в хлебопекарната, а аз - нали съм си ретро - действах на ръка. Не сме се карали... просто достигнахме до компромис и ядохме от всичко :) Признавам, че неговият много вървеше на закуска със салам. Та козунакът на Вили се замеси, втасва, меси, втасва и т.н. и изпече към 2 ч. сутринта в събота. А аз тепърва чаках моето тесто да втаса. Мая заспа след неочаквано събуждане към 1, Вили заспа също... вече успокоен... а аз си останах сама в кухнята. Да ме прощава машината, но няма такъв кеф като пипането и оформянето на тесто с ръце, особено на спокойствие през нощта (когато не се налага да дебна дали Мая яде пръстта на горкото растение). До 6 ч. сутринта работата си течеше толкова динамично, че нямаше нито кога да седна, нито кога да си помисля за доспиване. В момента, в който най-после легнах, се будих поне 3 пъти... стресната, че "изгорих козунаците!" Добре, че Мая и Вили бяха така мили да поспят до 10 ч. 

С доста добра организация, успяхме да стигнем към обяд до мама и татко, където последва семейно съботно боядисване на яйца. Мая беше толкова ентусиазирана от яйцата и боите, до които не я пуснахме да се доближи, че се заигра под масата :) 

Единственият "великденски гаф" се случи в последния момент, когато бях наумила да направя импровизирани козунаци за Маичка... без захар, без мляко и без яйца. Оказа се, че фурмите, които планирах да ползвам като подсладител, са заминали. Сега в шкафа има нови и тази седмица ще предстои този кулинарен опит. За протокола - Мая опита от домашните козунаци, но само 2-3 хапки. Разбира се, че й хареса :)

следпразничните остатъци