Изпращаме юни и посрещаме 9-я зъб на Мая с...

... пастички, които получиха колоритното име:

"Я да видим какво ще намерим в шкафовете и хладилника".

След като вчера сутринта Мая се събуди с температура, която вдига и сваляхме на 2 пъти през деня, си изкарахме не чак толкова весел ден. Въпреки че като цяло всичко беше ок... покри се дневният норматив бебе-бели, имаше смях, имаше игри, имаше изядена попара, супа, корички от хляб, банан и т.н. И все пак, ги имаше и моментите на гушкане, умилкване, унасяне в ръцете ми и необичайно повече сън от страна на Мая.

Но, както и очаквахме, напипахме новото 9-то зъбче и днес положението е значително по-добре.

Затова реших последният ден на юни да ни бъде празничен.

И в този ред на мисли...

... току що беше сглобен десерт за довечера.

Той, разбира се, е толкова елементарен, колкото мога да измисля с минимум време и още по-минимум шум, докато Мая спи на... 7 крачки от мен.

Всичко започна с един останал самотен в шкафа правоъгълен блат за торта. Естествено вече се беше напукал и натрошил на места, но нищо фатално. Нарязах го на малки парченца, които... с малко повече въображение... да оформят пастички.

В същия този шкаф се показа и един млечен шоколад, който го наблюдавам повече от месец. Ужасена да не вземе пък да му изтече срока на годност (както не веднъж се случва вкъщи), реших да го включа като го разтопя на водна баня.

Водната баня пък се получи от водата, която завря, за кафето с ром, с което сиропирах парченцата блат.

За щастие на днешните пастички, в хладилника беше останал един позабравен банан от запасите за следобедна закуска на Мая... толкова покафенял, че се бях отказала да й го давам. Щом го обелих обаче, се оказа, че е идеален. Намачках го и го добавих към шоколада. С лъжичка-две заквасена сметана за допълнителна свежест кремът доби завършен вид.

Кремът слепи и покри сиропираните с кафе и ром парченца блат. След това всички несъвършенства се замаскираха с кокосови стърготини и...

черешката на тортата в случая се оказа...

прасковата на пастичките.

За още лятна свежест.

И към хладилника... да събират допълнителна свежест до довечера.

Червилото

Това, че имаме най-после столче за хранене, изобщо не значи, че ежедневието ни се върти само около храната.

О не.

Имаме и много шкафчета, рафтчета и чекмеджета... да не забравяме и гардероба, който Мая вече се научи да отваря.

Една от първите й находки беше шкафът, в който държим нейната "козметика"... в превод - безбройните мострички на бебешки кремчета, сапунчета и шампоанчета, които събрахме от безплатното училище за бъдещи родители, което посещавахме стриктно с Вили. Нямах нищо против да ги събирам из цялата стая... и под секцията... и под дивана... по 7-8 пъти на ден. Преглътнах дори и пръскането на клечки за уши навсякъде. Но, за съжаление, рафтче по-нагоре са лекарствата. Така че сложихме край на това своеволие и бебе-обезопасихме шкафа със специална бебе-обезопасвачка.

След това се прехвърли на чекмеджетата... няколко сантиметра вляво от вече заключения шкаф. Добрата новина беше, че май покрай тях се понаучи да ходи. Гледката беше толкова комична, че не ми пречеше отново да събирам какво ли не по 7-8 пъти на ден: Мая, права, но леко приведена, за да се държи здраво за голямото чекмедже, не смее да се пусне и само върви напред-назад, при всяко негово плъзгане. После дойде моментът на откриването на кабелите. Всеки ден намираше по някой нов, с който можеше да се занимава по цял ден, докато търси къде да го навре. Ако не открие, просто си го слагаше на врата и тръгваше насам-натам. За съжаление, усетът й на хрътка успя да изрови и от там разни опасни елементи. Резултат - и двете чекмеджета вече са бебе-обезопасени с бебе-обезопасвачка.

И така... малко по малко... стигаме до останалите засега свободни зони.
Спалнята.
Примирих се, че, ако искам да съм облечена през деня и да излизаме насам-натам, единственият начин е тя да дойде с мен, докато се приготвям. Първо се забавляваше с една диадема. Постепенно докопа четката ми за коса и кутията с ластици. Докато се усетя, вече стигаше шкафа, върху който държахме парфюми, дезодоранти, кремове и т.н. Всичко опасно се скри в чекмедже. И... пак, докато се усетим... се оказа, че Мая вече отваря и чекмеджето.

Находката й от днес... разбира се, минути преди да излезем... е едно розово червило... прибрано през 9 панера в 10-я.

учудена защо й го взех...

... но щастлива, че междувременно изцапа какво ли не

Винаги съм искала да заснема подобен забавен момент. Даже мъничко ме е яд, че червилото е бледо розово. Какво ли ще бъде като докопа ярко червеното... :)

първият плаж

преди 2 години...

когато последно с Вили ходихме на плаж...

веднъж се загледахме по едни деца наоколо, които бяха затрупани с играчки...

та тогава си помислихме колко е весело да имаш деца и... да си играеш с играчките им

и така,

2 години по-късно,

днес следобяд

отидохме с вече-не-съвсем-бебе Мая на плаж

и нейните играчки

о да... поиграхме :)

благодарности към всички, които й подаряват играчки...

с които играем (и) ние

дебют на първия бански :) 

първи близки срещи с пясъка

Кой мазохист пусна мухата...

... на родителите да дават на малкия човек да яде сам?

Моля, да ми се представи веднага!

За да му връча един брой прахосмукачка, един брой парцал, един брой гъбичка, куп броя салфетки... по няколко пъти на ден.

А още дори не съм й дала сама да хапне нещо класически цапащо като пюре, супа или следобедна закуска с кисело мляко. Засега успява да омаже всичко с ориз, малки парченца домашна баничка или рогче с извара... и любимото ми - кус кус или жито. Все още ги намирам навсякъде, изпадат от дрехите, мушкат се и в памперса :))))

Като оставим тези дребни домакински неволи настрана,

от миналия четвъртък, 11 юни, навлязохме в нов, изключително забавен етап от съвместния ни живот.

Мая се сдоби със столче за хранене,

а аз - с време да доприготвя храната, без един брой 1-годишен човек да се сърди, докато ме държи за краката и не ме оставя да направя и крачка.

Сега просто я слагам в столчето... при което тя вече е изключително щастлива, защото усеща, че манджата е близо... закопчавам й коланите, давам й чашата с вода, за да спечеля малко време... ако се наложи още, й поставям все още празната купичка да й се радва... след което се появява и самата храна. Разкош.

нейната първа диня

аз

началото на миналия месец успях да стигна до фризьорския салон...

същия, в който преди ходех всеки месец, горе-долу на една и съща дата...

същия, в който съм ходила дори и рано преди работа, и то в снежна виелица, просто защото тогава имах време (а и нямаше никой преди мен... всъщност дори и фризьорките Светла и Наталия още ги нямаше)...

същия, в който прескочих в обедната почивка, ден... даже часове... преди да тръгнем на пътешествие за Йена и Париж...

същия, в който отидох ден... даже по-скоро часове... преди с Вили да се подпишем... и пак заваля сняг :)

същия, в който отидох дни преди да се роди Мая...

и същия, в който вече ходим семейно тримата с Вили и Мая

накратко - фризьорският салон е в час с цялата ни биография, цялото ни ежедневие и бъдещи (творчески) планове

но да се върна на началото на миналия месец

тогава купихме първите обувки на Мая... тъкмо се прибрахме, точно за обяд, и навън се изсипа разкошен силен дъжд, придружен с гръмотевици... за да бъде идилията пълна, Мая заспа

татко и бебе останаха вкъщи да се гледат (и може би дремят задружно), а аз притичах между капките (в превод: си взех такси) до фризьорския салон

три месеца след последното посещение

тогава фризьорките разбраха за бъдещата поява и на Бобчо и реагираха с:

"наслаждавай се сега, че после няма да имаш абсолютно никакво време"

как само се насладих... около час си стоях на стола, дремех, четох захаросано женско списание, пълно с дрехи за 4-цифрени суми... кеф

този месец продължавам да следвам съвета - миналата седмица Мая остана при баба-моята-мама, а ние с Вили стигнахме до фризьорския салон... не само, че имаше ново захаросано списание, но и, докато чакахме да дойде нашият ред, отскочихме до био магазин и си взех адски вкусна меденка с рожков

на всичкото отгоре, вчера с Мая бяхме при баба-на-Вили-мама и изкарахме един лежерен следобед, в който навън валя, мъничко погърмя, а ние трите поспахме

с 5 думи: засега никак не се оплаквам 

от ерата преди Мая, когато аз си беше просто аз... скука :) 

Порочен кръг

Ей сега го осъзнах.

Каква е работата ми по цял ден:

оставям Мая да разхвърля едната стая, за да мога да прибера другата.

После се сменяме.

И така цял ден. 

Докато не усетим, че се е разхладило навън... оставяме целия хаос... спокойно да си тържествува вкъщи... и излизаме навън. 

В резултат - и двете си имаме непрекъснато занимание, а вкъщи все е разхвърлено. 

Почивките се случват само, когато Мая огладнее, тупне в опит да върви с някое чекмежде или вратичката на сушилнята... или пък заспи. 

В момента:

докато пиша, Мая за пореден път 

метна всичките си шапки в различни посоки, 

навря се в торбата си с мръсните дрехи и ги пръсна наоколо,

събори празните бутилки и ги ритна... в различни посоки, разбира се,

и докопа пакета с памперси, за да... ги разхвърли къде ли не.

Това ни беше подредената току що стая.

В спалнята ме чакат куп дезодоранти, кремчета, ластици, фиби и т.н., пръснати на земята.

А в коридора обувките ни са смъкнати от шкафа.

Ще си имаме работа и следобеда :)

подаръкЪт

чудихме се чудихме се чудихме се

какво да подарим на Мая за 1-я рожден ден

и се сетихме:

сестриче... или пък братче... докторът още се чуди

очакваме подаръкЪт да пристигне септември

(и за Мая септември ще бъде отново май :))

засега неутрално му викаме Бобчо

с Мая гледаме една книжка всяка седмица, за да видим какво се случва с него

говорим му, Мая се опитва и да го милва през корема... което често преминава в шамари, на които тя се залива от смях

в отговор снощи Бобчо срита Мая, която тъкмо се беше унесла върху мен