О не.
Имаме и много шкафчета, рафтчета и чекмеджета... да не забравяме и гардероба, който Мая вече се научи да отваря.
Една от първите й находки беше шкафът, в който държим нейната "козметика"... в превод - безбройните мострички на бебешки кремчета, сапунчета и шампоанчета, които събрахме от безплатното училище за бъдещи родители, което посещавахме стриктно с Вили. Нямах нищо против да ги събирам из цялата стая... и под секцията... и под дивана... по 7-8 пъти на ден. Преглътнах дори и пръскането на клечки за уши навсякъде. Но, за съжаление, рафтче по-нагоре са лекарствата. Така че сложихме край на това своеволие и бебе-обезопасихме шкафа със специална бебе-обезопасвачка.
След това се прехвърли на чекмеджетата... няколко сантиметра вляво от вече заключения шкаф. Добрата новина беше, че май покрай тях се понаучи да ходи. Гледката беше толкова комична, че не ми пречеше отново да събирам какво ли не по 7-8 пъти на ден: Мая, права, но леко приведена, за да се държи здраво за голямото чекмедже, не смее да се пусне и само върви напред-назад, при всяко негово плъзгане. После дойде моментът на откриването на кабелите. Всеки ден намираше по някой нов, с който можеше да се занимава по цял ден, докато търси къде да го навре. Ако не открие, просто си го слагаше на врата и тръгваше насам-натам. За съжаление, усетът й на хрътка успя да изрови и от там разни опасни елементи. Резултат - и двете чекмеджета вече са бебе-обезопасени с бебе-обезопасвачка.
И така... малко по малко... стигаме до останалите засега свободни зони.
Спалнята.
Примирих се, че, ако искам да съм облечена през деня и да излизаме насам-натам, единственият начин е тя да дойде с мен, докато се приготвям. Първо се забавляваше с една диадема. Постепенно докопа четката ми за коса и кутията с ластици. Докато се усетя, вече стигаше шкафа, върху който държахме парфюми, дезодоранти, кремове и т.н. Всичко опасно се скри в чекмедже. И... пак, докато се усетим... се оказа, че Мая вече отваря и чекмеджето.
Находката й от днес... разбира се, минути преди да излезем... е едно розово червило... прибрано през 9 панера в 10-я.
 |
| учудена защо й го взех... |
 |
| ... но щастлива, че междувременно изцапа какво ли не |
Винаги съм искала да заснема подобен забавен момент. Даже мъничко ме е яд, че червилото е бледо розово. Какво ли ще бъде като докопа ярко червеното... :)
4 коментара:
Хахах първи стъпки - "Как да бъдем красиви и модерни през летният сезон на 2015-ста" - от Мая Колева.
И маай май всички деца го имат/имаме/ този период :)))
Сашко като беше на 2 (ти го видя сега колко е голям вече) бях го оставила за малко без надзор (уж спеше в кошарата) как е докопал някакъв крем, който смятахме, че уж е на високо не знам, но като се върнах в стаята беше успял да се омаже буквално целия + дрехите си + каквото успял и около себе си... :)))) приличаше на индианец готов за бой дори по косата се беше намазал :D А аз като малка майка ми ми е разказвала че редовно съм издебвала къде си крие червилото и лака за нокти и парфюмите . Съответно от тях не е оставало нищо :D изядени, измацани, изпръскани .. хахах и то неща от КОРЕКОМА :D
Хахахаха цял Сашко с крем!!! Ужааааас!!! Ама един такъв смешно-умилителен ужас :))) Вио, успокояваш ме, че червилата не са опасни. И аз имам спомени, че съм яла...
Хахах! Сега се сещам - ти помниш ли химическите червила (нали така им казваха) отровно зелено, а като се намажеш - циклама (отровна) :D и няма изчистване тая чудесия :))
За десерт по едно червилце да хапнем...
И миришеха гадно... едно такова химическо :))))
Публикуване на коментар