Малко след това една жена ми донесе две гривнички, за да сравня номерата.
После първата се оказа завързана за моята ръка, а другата - за вратлето на бебешока.
Кръстиха Радина с кодовото име 1114.
А аз си мислех, че няма как да я объркам, защото виждах копие на новородената Мая :)
Но приликите не свършват до тук.
Оказа се, че и двете госпожици имат склонност така фино да си играят с нервите на мама... когато става въпрос за появата им.
Ден след ден, въпреки нашите усилия, окуражителни думи и т.н., Мая упорито си изкача деня на термина.
Затова и бях сравнително спокойна, че липсват каквито и да е признаци Радина да излезе.
Все пак, в деня преди термина решихме да си направим една дълга разходка. На прибиране вечерта минахме да напазаруваме за вечеря... плюс разни глезотии като шоколад и ядки по случай финалната ми бременна нощ. Последните бяха купени с мисълта "Дано Ради ми позволи да ги хапна преди да се появи..."
Е, позволи ми.
Мина нощта. Дойде денят на термина, 14-и септември, и нищо.
Последва една странна седмица, в която започна да ми става неудобно да отговарям "Ами... нищо не ме боли".
Ден след ден в очакване на контракции... и не просто контракции, а... както каза полузаспалият доктор, при който попаднахме при първата фалшива тревога около раждането на Мая: "Ако не ми се превиваш от болка, хич и не идвай".
И така, минаха дни на тревожно затишие, докато не дойде сряда вечерта. Появиха се нещо-като-контракции. Цяла нощ. Но от болка така и не се превих, така че беше немислимо да ходя пак да будя доктора :) Докато правихме все пак някакви опити да засичаме към 3 ч., Мая се събуди. И реши, че й се играе. Циркът беше пълен... хем се смеем, за да не я стреснем, хем се чудя дали не е време да почна да пъшкам и охкам. Не беше. Към 6 ч. заспах.
В четвъртък продължихме с големите разходки... плюс бонус - обходихме всички подлези и други стълби, за които се сетихме. Нищо.
След две осуетени влизания в болница за "фалшиво стартиране на раждане", последната дата беше в неделя, 20-и. И, както каза докторът, "Този път не си и помисляй да дойдеш без багаж".
В събота беше последният ни шанс да подсетим Ради.
Прибягнахме да последната отчаяна мярка - отидохме да видим делфините. Не знам какво си говореха, но Ради не спря да се мята в корема. Докато се приберем до вкъщи, контракциите започнаха.
Успокоихме се, че Ради сама си избра деня, 20-и септември :)
