"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Дългоочакваният номер 1114

Бебе Ради се роди в неделя, 20-и септември 2015, в 13:45.

Малко след това една жена ми донесе две гривнички, за да сравня номерата.

После първата се оказа завързана за моята ръка, а другата - за вратлето на бебешока.

Кръстиха Радина с кодовото име 1114.



А аз си мислех, че няма как да я объркам, защото виждах копие на новородената Мая :)

Но приликите не свършват до тук.

Оказа се, че и двете госпожици имат склонност така фино да си играят с нервите на мама... когато става въпрос за появата им.

Ден след ден, въпреки нашите усилия, окуражителни думи и т.н., Мая упорито си изкача деня на термина.

Затова и бях сравнително спокойна, че липсват каквито и да е признаци Радина да излезе.

Все пак, в деня преди термина решихме да си направим една дълга разходка. На прибиране вечерта минахме да напазаруваме за вечеря... плюс разни глезотии като шоколад и ядки по случай финалната ми бременна нощ. Последните бяха купени с мисълта "Дано Ради ми позволи да ги хапна преди да се появи..."

Е, позволи ми.

Мина нощта. Дойде денят на термина, 14-и септември, и нищо.

Последва една странна седмица, в която започна да ми става неудобно да отговарям "Ами... нищо не ме боли".

Ден след ден в очакване на контракции... и не просто контракции, а... както каза полузаспалият доктор, при който попаднахме при първата фалшива тревога около раждането на Мая: "Ако не ми се превиваш от болка, хич и не идвай".

И така, минаха дни на тревожно затишие, докато не дойде сряда вечерта. Появиха се нещо-като-контракции. Цяла нощ. Но от болка така и не се превих, така че беше немислимо да ходя пак да будя доктора :) Докато правихме все пак някакви опити да засичаме към 3 ч., Мая се събуди. И реши, че й се играе. Циркът беше пълен... хем се смеем, за да не я стреснем, хем се чудя дали не е време да почна да пъшкам и охкам. Не беше. Към 6 ч. заспах.

В четвъртък продължихме с големите разходки... плюс бонус - обходихме всички подлези и други стълби, за които се сетихме. Нищо.

След две осуетени влизания в болница за "фалшиво стартиране на раждане", последната дата беше в неделя, 20-и. И, както каза докторът, "Този път не си и помисляй да дойдеш без багаж".

В събота беше последният ни шанс да подсетим Ради.

Прибягнахме да последната отчаяна мярка - отидохме да видим делфините. Не знам какво си говореха, но Ради не спря да се мята в корема. Докато се приберем до вкъщи, контракциите започнаха.

Успокоихме се, че Ради сама си избра деня, 20-и септември :)


4 коментара:

Alhzar каза...

Толкова й е било просто удобно в корема на мама, че не й се е излизало. А и не знам дали знаеш, но има научни проучвания, които са доказали, че колкото по-дълго времето стои в утробата толкова по-умно е! Честита да ви е малката беборана! <3

Violka-Antevasin каза...

Хип хип - Ура! Кексчето изкочи от фурната :))))
Хаахах както ти обещах - Сипах си една голяма ("ракия") - вода и я изпих с кеф, в чест на Ради! ;) :*
И нека приключенията започнат!

П.п Интересно ми е кака Мая, как прие вече реалното "Мо" като я видя :)

أمل каза...

Ох, Боже, ще умра от cuteness :))))))
Да сте живи и здрави и четиримата, така ми е хубаво да чета историите ти за татко Вили и за тези (вече) две мъничета :)

Plamena Markova-Koleva каза...

Мерсииии, Bia. Изпращаме ти специално 4 целувки :)