Преди 2 години на 13 декември "се взехме" официално.
***
Миналата година около 13 декември Мая за първи път вдигна температура - за щастие, оказа се, че 5 зъбчета са на път да излизат. Въпреки това нямаше как да организираме празненство, различно от това да сме си вкъщи и да я гушкаме, докато й мине.
***
Затова тази година решихме, че ще се пътува.
Каквото ще да става, Ради щеше да получи първата си почивка на планина.
Нищо, че новата ни семейно-голяма кола претърпя инцидент месец преди това.
Нищо, че за малко да посегнем към фонд "пътешествия", за да я оправим.
Нищо, че се оказа, че къщата, на която сме хвърлили око, вече е заета.
Нищо, че с Вили се разболяхме седмица преди заветната дата.
Беше решено - тази година, на 13-и, ще се пътува.
***
12-и декември премина във финални покупки, правене на списъци "Да вземем за Мая", "Да вземем за Ради", "Да вземем за нас", "Непременно да вземем", "В никакъв случай да не забравим!" и т.н., събиране на багажа, опити за подреждане наоколо, къпане на бебета, къпане на нас, приспиване на бебета, приспиване на нас и т.н.
На 13-и с Вили станахме по тъмно... някъде след 6... за да успеем да пием по един чай/ кафе, да закусим, да завършим багажите, той да пренесе към колата по-голямата част и... най-важното - да събудим бебетата, преди да са успели да се наспят. Идеята, разбира се, беше да тръгнем с две сънливи човечета, които веднага да се унесат в колата.
Към 9 успяхме да тръгнем.
Колата се беше превърнала в детско царство - играчки, тефтери, химикали, дрънкалки навсякъде. Плюс органайзер, закачен на седалката пред Мая, и зареден с вода, солети, бисквити и салфетки. Оказа се голямо удобство за мен и успокоение за нея - всичко й беше на една ръка... или един крак... разстояние.
След като хапна закуската, Мая се унесе и се присъедини към вече спящата Ради.
Двете проспаха целия път.
2:0 за нас.
Пристигнахме в Елена към 12:30.
Подранихме с час и половина от времето за настаняване. Кой да очаква, че няма да се наложи да спираме я за хранене на Ради, я за разтъпкване на Мая, я за смяна на някой памперс?
Спряхме в Йовчевата къща и веднага ни посрещнаха с лекичък смут и обещание, че започват да приготвят стаите.
Мая вече риташе и се мяташе нетърпеливо на седалката.
На свой ред, Ради нададе гладен вой до небесата.
Последва бързо мобилизиране - Мая излезе с Вили от колата и започна да гони котките в двора, докато аз храня Ради.
Спокойствие.
Слънце.
Пълна идилия.
Докато...
в двора не влезе едно голямо рунтаво куче, с което Мая реши, че не иска да си играе и се скри обратно в колата.
Ради пък напълни памперса. И нададе следващия вой до небесата.
Бързо преобуване на задната седалка и отново всички се озовахме на слънцето навън.
Междувременно, стаите бяха готови и ни поканиха вътре.
Оказа се, че къщата имаше над 200-годишна история и собствениците се бяха постарали да запазят атмосферата.
Определено шокът на деня бяха стълбите, които водеха към стаите... високи и стръмни... поне на пръв поглед, особено с две бебета. (На втория ден вече бяхме свикнали с тях, но до последно бяхме мнооого внимателни, докато носим Мая и Ради. Мая изобщо не си и помисли да опита да се качва или слиза сама.) Но май това беше единственият недостатък.
Предимствата на мястото, което избрахме, се оказаха:
стаята за 4-ма, където спокойно се настанихме да спим, без да се чудим дали някое бебе няма да се изтупурка някъде :)
дървото... навсякъде... усещаше се, че сме в планината
отоплението в цялата къща... изобщо не се наложи да търсим в коя от всички торби сме прибрали пантофите на Мая
но,
най-вече,
механата с камина на първия етаж,
която беше само за нас,
и гостоприемните домакини,
които ни приготвяха закуски и вечери,
сервираха ни
и съвсем дискретно и ненатрапчиво ни оставяха на спокойствие.
Беше толкова перфектно да имаме възможност да хапваме, да се занимаваме с бебетата през това време, а и стаята ни да бъде близо, без да се налага да готвим и мием чиниите :)
Бонус точка - домакините готвят много вкусно.
Втора бонус точка - едната ни домакиня предложи на няколко пъти да вдигне и пренесе Мая по стълбите... даже и го направи :)
Трета бонус точка - не само, че в механата имаше коледна украса, но и част от нея Мая получи като подарък.
Четвърта бонус точка - къщата предлага конна езда. Засега не се престрашихме, но кой знае... може би следващия път?
 |
| Новина на седмицата - Ради за първи път хвана дрънкалката и си подрънка сама, докато се смее на постижението си :) |
Няма коментари:
Публикуване на коментар