разбира се,
я пробвахме с думи,
като
бахур, прахосмукачка, трактор (на което тя му вика просто "татко").
След това минахме на
"Майче, кажи "Рачо реже риба".
И до сега всеки ден я чувам да си повтаря поне по веднъж
"Ачо еже иииба!"
По-късно решихме да я пробваме с
"Обичам те",
"Обичам те, тати",
"Обичам те, мамо".
И,
разбира се,
пълно мълчание :)
Докато преди седмица... или две,
не каза
"Бичам те, Ади!"
Първото обяснение в любов беше към Ради.
А преди няколко дни се престраши да го каже и на мен.
Сега вече го раздава смело.
Като днес -
денят, който ще остане в семейната ни история като
Петъкът,
в който Мая и Ради основно разхвърлиха целия апартамент.
Кулминацията настъпи по време на традиционната борба за следобеден сън.
В един момент
просто вдигнах ръце от тях,
седнах на леглото и
се разплаках.
Мая се спря, дойде до мен, целуна ме и каза
"Много те обичам, мамо".
Аз се успокоих, усмихнах, видях светлината в тунела,
особено след като и Ради се обърна да ми се усмихне...
и само след секунда се върнаха в изходна позиция.
***
Два часа по-късно Ради заспа.
Още един час по-късно Мая каза, че иска да спи.
Легна в спалнята, гушна ме, целуна ме по бузата и ми вика
"Обичам те, мамо".
После грабна мечока и започна да му пее, вика, говори и т.н.
Накрая
"Айде, игаем, мамо".
Ради се събуди.
Апартаментът е все така основно разхвърлен.
Нищо.
Скоро Вили ще се прибере и всички ще излезем навън.
За час-два ще забравим, че после ни чака цяла нощ подреждане и чистене.
Важното, че всички се обичаме.
