Мълчанието е злато

Защото понякога става така:

"След малко пристигаме на гарата в София! Бързо тръгвай, да не ме изпуснеш, че имам много багаж! Бързо!!! Тръгвай!!! Е, как кой е? Аз съм бе! А ти кой си? О, извинете, сгрешила съм номера..." дочут разговор по телефона

Мрън-мрън-ско

Безлично ми е тези дни. Вървя си по улиците, листата падат върху любимото ми яке, газя по още листа с любимите ми почти нови обувки, друга тълпа листа се мотаят около любимите ми дънки. И в крайна сметка всички ме дразнят, нищо не ми е любимо, красивото не ми е красиво и ми е безлично. Мисля си, че ако видите по улиците някое сиво мишле с ръст някъде около 1.60, това е много вероятно да съм аз.

И понеже изобщо не се чувствам като "Пламито" за първи път няма да има моя снимка (или такава, взета мълчаливо назаем от Стънчо).

Ето ме - в смешен опит да бъда "интелектуална" брюнетка, която чете "големи думи за умници". В крайна сметка цял ден дори не чете, а се рови из фейсбук, където се мъчи да измисли нещо умно, което после всички да коментират (да, да, комплексарско, знам...), сваля най-смешните серии от любимите си сериали в замунда, обикаля с новата си карта по автобусите в търсене на храна, която да й припомни, че е гладна, междувременно установява минуса на това да живееш централно (китайските манджи в Студентски град са по-изгодни :р) и още не се е наканила да яде.

И пак започнах да говоря за себе си в 3-то лице. Две новини - имам квартира в София и за първи път си имам интернет. Времето ще покаже дали новините са положителни.

До Коледа остават месец и 16 дни. Преди два месеца ми беше в пъти по-коледно. Мрън-мрън.

Брюнетката е от тук.

Ако искате се поздравете с едноименната песен на Ъпсурд, пък ако ви е Queen-ово - спомен за Фреди. (какъв е шансът след цялото ми мрънкане на някой да му е Queen-ово?)

Особености на женския Водолей

Той е като Стара Загора - център на Вселената (или поне така твърди билбордът на входа на града). Казано с думи прости, за "по-отдалечените точки на Вселената", женският Водолей е роден, за да бъде обгрижван и обсипван с внимание. И най-искрено вярва, че заслужава.

Той има напълно различни приоритети. Докато не-водолеят тича като за световно, за да хване тъкмо спрелия автобус, Водолеят ще забави крачка в целеустремен опит да се наслади на момента и да почака следващия (най-вероятно по-празен). Може би останалите се тревожат дали са взели изпита си с отлична оценка? За Водолея е по-важно да не са го скъсали, за да си отдъхне.

Той се бори за свободата си, както мечка стръвница за малкото си мече... стръвниче. В това си усилие умее да бяга от мързела, като прибягва до изобретателност и (изненада) умерена дисциплина. Затова женският Водолей може да направи най-дивата си екскурзия и два часа по-късно да се появи на уговорена среща в пълна бойна готовност.

Той преминава ежедневно през емоционално влакче на ужасите. Историята познава случаи, когато се смее най-искрено на живота, докато не се сети, че свободата му е застрашена и изпадне моментално в дълбока тъга.

Той не е на "ти" с традиционното, затова бяга (може би безпричинно) от "неща" като спиралата или високите тънки токове като вампир от чесън.

Той е склонен да се тревожи понякога... прекалено. Например - как ще смени високата си крушка в новата квартира, ако случайно изгори (да чукнем задружно на дърво да не става :)

Той е чудак, който през цялото време говори за себе си като "той", въпреки че е "тя".

Гледам лошо, 'щото...

... се обърках, заобиколена от часовници, показващи различно време.

Обаче "хелоуин" имаше... с нова физиономия на тиквата и с почти нова компания, страшните филми се оказаха страшно смешни (Candyman и особено Child's Play... още ме напушва смях (забавен израз) като се сетя за куклата :D) и в резултат нямаше никакви проблеми със съня после. Снимки от вчера - тук.

И понеже е ден на будителите, влизам в роля и разбуждам наред:

Честит ноември.