"Я да видим какво ще намерим в шкафовете и хладилника".
След като вчера сутринта Мая се събуди с температура, която вдига и сваляхме на 2 пъти през деня, си изкарахме не чак толкова весел ден. Въпреки че като цяло всичко беше ок... покри се дневният норматив бебе-бели, имаше смях, имаше игри, имаше изядена попара, супа, корички от хляб, банан и т.н. И все пак, ги имаше и моментите на гушкане, умилкване, унасяне в ръцете ми и необичайно повече сън от страна на Мая.
Но, както и очаквахме, напипахме новото 9-то зъбче и днес положението е значително по-добре.
Затова реших последният ден на юни да ни бъде празничен.
И в този ред на мисли...
... току що беше сглобен десерт за довечера.
Той, разбира се, е толкова елементарен, колкото мога да измисля с минимум време и още по-минимум шум, докато Мая спи на... 7 крачки от мен.
Всичко започна с един останал самотен в шкафа правоъгълен блат за торта. Естествено вече се беше напукал и натрошил на места, но нищо фатално. Нарязах го на малки парченца, които... с малко повече въображение... да оформят пастички.
В същия този шкаф се показа и един млечен шоколад, който го наблюдавам повече от месец. Ужасена да не вземе пък да му изтече срока на годност (както не веднъж се случва вкъщи), реших да го включа като го разтопя на водна баня.
Водната баня пък се получи от водата, която завря, за кафето с ром, с което сиропирах парченцата блат.
За щастие на днешните пастички, в хладилника беше останал един позабравен банан от запасите за следобедна закуска на Мая... толкова покафенял, че се бях отказала да й го давам. Щом го обелих обаче, се оказа, че е идеален. Намачках го и го добавих към шоколада. С лъжичка-две заквасена сметана за допълнителна свежест кремът доби завършен вид.
Кремът слепи и покри сиропираните с кафе и ром парченца блат. След това всички несъвършенства се замаскираха с кокосови стърготини и...
черешката на тортата в случая се оказа...
прасковата на пастичките.
За още лятна свежест.
И към хладилника... да събират допълнителна свежест до довечера.
