... (дори не) се крие нахално във факта, че е почти традиция да се озовеш сам в куп ситуации. А когато се появи предложение за компания, да си в неправилния град...
Накратко: някой смята ли да бъде в Стара Загора на 7-и (между 16 и 22 часа) и да се отбие на рок събитието за месеца -> "Рок Фест Стара Загора 2010"?
... но вече е време да се стягаме и да гоним "размера на най-тесните пролетни дънки". От 4 седмици отделям по 2 от старозагорските си сутрини, за да тичам на един (пфу, голям) стадион. И днес стигнах първия си километър (което е толкова малко на фона на останалите тичащи около мен, но аз така да му се радвам...)
Докато чакам да ми израстат различните пластове и бретона (част, от които сътворявани в домашни условия), ми се налага всекидневно да се боря (по-скоро примирявам) с междинната си шантава прическа. Но понеже съм твърдо-решил-да-смени-вида-си инат, няма да отида на фризьор, за да ми върне предишния вид!
В промеждутъците между оплакванията, се включих към забавната блог-игра, предложена ми от Лени, в която каня всички :)
(о, сега ми хрумна - старият ми прякор "Роши" отново е актуален, юпии)
Защото БДЖ са пуснали един такъв слънчев вагон, от който непрекъснато се подават жълти лъчи.
(в момента дремя, след като пристигнах от София в Стара Загора в нереално ранния час от 10:30... въпреки че трябваше да стана в 4:30, си струваше... слушах си музика, наблюдавах си изгрева, влакът си тракаше - това е моята идилия)
Сега е времето да влязат в употреба всички онези пренебрегвани герои. Може и да са смешни, леко посмачкани, захвърлени под леглото, надупчени, дори да се подава я Том, я Джери от някъде... Няма значение - важното е, че тези неуморни и безмълвни пазители на човешкия крак са отново на пост и смело нагазват в пролетните локви.
И газят ли газят, докато не паднат в боя и се озоват обратно в пералнята.
Време е.
Да извадим забравените чорапи.
За да се борим с поредните пролетни дъждове.
(по вдъхновение от -> MadWizard)
ако легна, ще заспя на момента.
Нищо, че вече е обяд.
И навън е слънчево.
Пролетната умора ме подгони.
А аз съм малко на "Вие" с тичането.
Осмелих се да си сверя часовника с живота на модерните 22-23-годишни градски момичета с книгата на Milla MicOff "Urban Jungle" (не е лоша, въпреки че лично на мен ми дойде в повече увлечението по Sex and the city... все пак, има добри моменти, както и самият блог, от където започва всичко). Но все още съм тъжна, защото:
-> нямам 40-годишен приятел-гей;
-> нямам нито една шнола от Evita Peroni;
-> вместо да сменям мъжете (на ден по 3 пъти), съм извършила най-големия грях - хванала съм си... шшшт, тихо (гадже)...;
-> и, по дяволите, не съм се напивала нито веднъж в Ню Йорк!
За съжаление, единственото за което си мечтая в момента е чаша лимонада в 5 сутринта на терасата, от която тук-таме се вижда по някой светещ панелен прозорец. И ми е красиво... демоде, ама какво да се прави.
