Хора и улици... и момчето си отиде

Алеи и пейки... и ние двамата навън

Погледи разминати, някой заспал

Кой да пропусне слънцето днес е посмял?

Хора и улици, град като град.

Иска ли питане наш е светът.

Много (ама наистина много) специално поздравявам всички вас, които обичате собствения си език, пука ви дали го използвате уместно и имате желание с уважение да експериментирате с него, за да остане винаги жив!

(и още малко снимков празник)

1, 2, 3, 4, 5... урааааа!

Както винаги неусетно, май месец дойде и почти се изниза. От ноември насам времето си минава само като "неделя е... понеделник е... о, петък е... ура, събота е...", а месеците фигурират единствено благодарение на някой появил се на прага празник.

Днес, на поредната привечерна разходка из Стара Загора, видях първите си абитуриенти за сезона. И с тяхното вече традиционно "1, 2, 3... 12, урааа!" (това по мое време го нямаше... пък!) ми напомниха, че май месец дойде и си отива.

От моя бал минаха 5 години - достатъчно, за да не помня на коя дата беше (може би 26-и, голямо може би). Харесва ми да се трупат години след него. Защото сега:

• тогавашните ми малки сладки мечти са реалност;
• имам много по-големи мечти...
• ... и тягостните "затворнически" спомени от училище са съвсем избледнели.

1, 2, 3, 4, 5... ураааа! Защото по-нататък става все по-хубаво.

Ето на това му викам забавна седмица в София

Минути преди началото на всяка лекция научавах, че отпада.

Минути преди да стигна премръзнала до гарата с надеждата да се върна обратно на юг научих, че някой е отмъкнал релсите по моя път...

За щастие, релси отново има, влакът дойде и вече се възстановявам на топло.

Остана ми поредният спомен от едно доста безсмислено разкарване.

"Ау, ще ти се смеят другите деца!"

Покрай хубавото време и зачестилото застояване на слънце забелязах, че тази реплика е в топ 3 на майчиното вербално творчество*. Струва ми се, че се ползва като някакъв универсален и елементарен възпитателен метод. Реално погледнато, години по-късно чуждото неодобрение измества драстично баба Яга и Торбалан като страшилище N1. Предполагам родителите предвидливо подготвят децата от малки да се вписват в общата картинка.

(и малко лично инфо - днес се отдалечих с една крачка от общественото сочене с пръст и присмех, след като открих, че бретона ми преминава в една по-приемлива дължина, в която мога да го прибера (фюуу!)

* останалите 2 са: "Внимавай ще те удари люлката!" и "Не го лапай" (което винаги се отнася за нещо, грабнато от земята). Към тях нямам забележки.

Пламито и Пловдив

Има градове на рутината и задълженията.

Има градове-мечти.

Има градове-спомени.

Има го и Пловдив - градът на импулсивните разходки.

Още от първото ми посещение преди 5 години, и досега го свързвам все с приятни емоции.

Това е градът, който от самото ни съвместно начало стана моята чаровна смесица между моите чаровни Варна и Шумен :)

Вчера, в ролята на придружител на Стънчо при поредния му изпит, от реалната вероятност да се сдобия с тен от типа "червен кат' зрял домат" (каква жега беше само!) ме спасиха единствено големите магазини с музика и климатици, все до дупка.

В крайна сметка - Стънчо си взе изпита, аз съм си все така бяла, сдобих се с прекалено дълъг списък "да купя за лятото" и, нетипично за мен, се върнах само с 3 снимки.

Пламито, Пловдив и незнайните влюбени.

Не живеем в скапана държава

Просто сме заобиколени от твърде много скапани хора.

Но поне все още си имаме моментните самотни зелени алеи.

(ето я днешната гореща майска привечер в Стара Загора, почти безлюдна)

Емотикон ала "последна дупка на кавала"

Такъв би бил виртуалният ми вид днес. Случва се. Пък било то и в почивен ден.