Ако днешният ден не ви харесва,

престорете се, че е утре.

Ако и той не ви хареса, то имате сериозен проблем.


Въпреки че нямам оплаквания от днес, съм се ориентирала към една сламена жълто-терапия -> http://www.mycherrygum.com/2010/07/straw-bags.html

Неохраняема зона! Строенето позволено!

Отдъхни си, Варна - и аз видях новия Grand mall. Казано накратко - голям, празен и на две крачки от предишния.

Ако имах възможност да напиша писмо, то в него щяхте да откриете следното:

"Мили костюмари с пари,

Години наред съботата беше запазен за пазаруване ден. Това беше своеобразен ритуал в подрастващия ми живот. Той включваше откриването на подходяща компания

(т.е. Човек със свободни 7-8 съботни часа Човек без склонност да се оплаква и, не на последно място, Човек със слабост към обикалянето на магазини),
старателното претърсване на всички магазини с добра репутация (т.нар. евтини), почивката за парче пица/ дюнер/ сладолед/ фрапе и т.н., обратно към магазините и след това вкъщи - навреме за "Море от любов".

По това време ние и моята компания бяхме невръстни ученици, на които често повтаряха "трябва да спортувате повече, вместо да стоите вкъщи". Е, ние правехме точно това. Съботният ден беше времето за нашата седмична тренировка. Започваше с 10-минутни кардио упражнения в автобуса до уговорената среща (вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане, вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане и т.н.), след това 5-часово бързо ходене, с малки почивки за разтягане на ръце и крака в съблекалните.

Това беше доброто старо време, когато всички наши любими магазини бяха пръснати на километри разстояние. Днес тях вече ги няма. Сега зеят дупки или се издигат почти готови нови блокове. С нашите тренировки е свършено. За още по-голямо мое съжаление, вашият любим район да строите нови и нови празни молове е на 20-25 минути напечен от слънцето и често безтротоарен пешеходен път от вкъщи, което ме кара да прибягвам до автобуса (при това само за 2-3 спирки). Нищо чудно, че във вашите магазини се предлагат твърде огромни дрехи.

Без капка уважение,

Пламито"

Блондинка влиза в магазин за платове...

"Бих искала да купя пердета за компютъра си."

"Защо са ви пердета за компютъра?!"

"Ехо! Та аз ползвам Windows!"

Може вицът да ви се стори тъп, най-вероятно сте го чували, но положението е следното:

вече съм блонди (на крачка от крайния цвят)

обожавам пердетата

и ползвам... windows.

С две думи - нямаше начин да бъда по-откровена от това.

Хубав ден и гледайте да не стоите на слънце, че е адска жега :)

Влюбен ден

Преди минути ми хрумна нещо много просто:

струва си да не спиш, дори и само заради прелестно оранжевото на "био" моркова от пазара.

Влюбих се във вечерята си.

Нищо чудно, днес е "любовен ден", след като със Стънчо се видяхме преди 5 години, кажи-речи точно в 19 часа пред Фестивалния комплекс във Варна.

Поздрав с още нещо, в което се влюбих тази сутрин по БГ радио - Миро и "Убиваме с любов"

Sail away with me, honey...

Now now now...

На юг.

О, предпочиташ на север?

Изобщо ще отплаваме ли?

Да, не мога да плувам. Явно няма да стане.

(Слънчев ден, корабче и Дейвид Грей)

В последната седмица ми "светна(ха) лампичката".

Въздиш

Официално лятото дойде.

Неофициално вияхме морето за първи път (за сезона).

И още по-неофициално то взе, че ни посрещна с облаци.

Но, както винаги, красиво (и топличко).

Заето

Тези дни давам все "заето"... не че правя кой знае какво (въпреки че се водя в сесия, за която за първи път съм тотално неподготвена), може би просто отдъхвам след няколко малко по-напрегнати седмици. В крайна сметка, още няколко седмици и лятото ще си отиде, а аз така и не успявам да яхна новата вълна. От няколко дни вече съм във Варна, а все още не съм видяла морето, да не говорим за плаж... Изобщо много нетипични дни за мен.


А резултатът от интересна екипна месечна работа (плод на двугодишни мои мечти и планове) вече си има страничка във фейсбук -> http://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/Spisanie-Tuk-sme/136676243015708