За жегите, падащите фасове, нережисиринатите снимкосесии и вечерните плажове

Задъхах се. Първото ми дълго, дълго заглавие. Последният да (не) затваря прозореца.

Жегите последните дни (знам, знам - вече става досадно да изтъквам очевидното, все пак е август, не декември... обаче продължавам) ни наведоха на любопитната идея за седмичен плаж вечерта.


Сигурно куп народ вече го е правил... на мен ми беше за първи път. И стигнах до извода, че това е идеалното време за плаж. Защото:
-> тълпите по пясъка и в морето са изчезнали (три пъти ура!);
-> водата разбира се е топла;
-> навън е топло, но слънцето вече го няма;
-> действително човек може да се отпусне и да се наслаждава на морето, без да се разсейва от скачащи край него малчугани/ голи жени/ мъже с царевица и т.н., докато се чуди от къде ли му се подава някой целулит или нещо подобно...
-> при малко повече късмет, вечерните плажуващи могат безплатно да се радват на гръцка музика на живо от близкото заведение.


Дребен недостатък е фактът, че е абсурд да се изсъхне, но това не е проблем, защото:
-> е горещо!
... или...
-> ако плажът не е централен, най-вероятно ще е почти безлюден... та защо да не падат бански (за задръжките е въпрос на вкус)?

Щом има празен плаж, щом има и жеги... ще има и някоя такава снимка

Наистина опитах да се въздържа, казвах си наум "не, не, не, стига безсмислени снимки!", но уви. Всъщност кой слуша реално вътрешния си глас?! После наистина се опитахме да се "режисираме", но е време да приемем, че не ставаме за модели, затова единият се е помъчил да докара най-милата си физиономия, а другият е залитнал към своята "най-страшна" :))

Междувременно вчера цял ден се вълнувах от факта, че вечерта ми беше в кърпа вързана първата падаща звезда (инфо тук). В 22:58 излязох на терасата. Гледах, гледах, гледах, мислех си желания, пак гледах... И се започна - на сантиметри от мен полетяха падащи... фасове. А те изпълняват ли желания?