Ето го моя (любим) GSM.
Вече е на 7 години, кажи-речи първолак. По-миналото лято заспа... уплаших се и реших, че е технологичният вечен сън. Наложи се инцидентно да го заменя. Не че не си харесах и новия почти безплатен апарат (преди седмица се разрових в едни от първите списания, които съм си купувала като ученичка... тогава телефонът ми е струвал някакви пари, хаха :D), но химията така и не се появи. Ден по-късно - добра новина, първолакът ми само се отдал на дрямка. Все още работи. Днес обаче го хванах пак да спи в работно време. Как не ми се сменя...
Не всеки иска нов телефон.
Или съм само аз?
1 коментар:
Повечето искат. Аз често ги сменям, такъв беше първият ми телефон, баш същия Сименс нещо си, не помня вече... Даже мисля, че беше по-старият модел от твоя. Копелето поплува в един фонтан и оживя (не питай) и още тон глупости му се случваха и още е жив, баща ми го ползваше ама ми се разхленчи, че му били дребни копчетата и аз му намерих друг. Иначе тук в шкафа имам няколко от старите си, чудя се кво да ги правя...
Публикуване на коментар