Дойде ли септември, никой не може да ме заблуди, че лятото вече не се сбогува с нас, докато се протяга към закачалката за големия си дървен жълт чадър. Възможно е, разбира се, някой да не му обърне внимание, замислен за своя си чадър. И своя път.
Да, лятото е тук. Но вече се отдръпва от закачалката и се навежда да завърже лявата си обувка. Малко му остана и ще излезе през вратата ни.
Защо да не го забавим с... цък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар