"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Да речем, че повредата е в моя телевизор

Иска ми се.

Много ми се иска да прехвърля вината върху някой друг. В крайна сметка съм убедена, че ще се намери някой ентусиаст (я от клуба на Zeitgeist, я от фен групата на Майкъл Мур), който да докаже, че корпорациите са виновни за всичко - за това, че още не съм подхванала ново хоби; че цяло лято се успивах и само два пъти се озовах насред Морската градина, тичайки; че любимите ми дънки мистериозно отесняха след двумесечна забрава в дъното на гардероба...

Да, мога да метна топката в противниковия лагер. Но докато чакам да ми я върнат с прикачено обезщетение към нея, няма смисъл да бездействам.


Затова се застраховам от отказване от новата мисия като я оповестявам - драстично намалявам (бягам от думата"спирам", разбира се) всякакви готови изкушения от семейството на вафлите, шоколадите, тортите, зрънчовците, чипсовете, солените и мазни ядки, колбасите. В добавка поне два пъти седмично тае бо или тичане.

Как беше песничката - "и така до края на света..." или поне докато не се прехвърля към нова мисия :)

(една безсрамна похвала - днес сготвих първата си зелева супа, която се оказа вкусна... аз и зеле?! кой да повярва)

4 коментара:

Lady Million каза...

Да, най-добре е така да го наречен :)

Plamena Markova каза...

Прието :)

Ondine каза...

:))))Супа от зеле а?По-добре ми звучи салата от зеле:)))

Plamena Markova каза...

Тайната е в подправките ;)

(след като дори аз я харесах...)