"Вземате ли Го за свое законно хоби...

... да го обичате и практикувате в студ и жега, в богатство и в бедност, в радост и мъка, докато загубата на куките не ви раздели?"

"Да."

Това е. Официално съм облъчена от холивудските романтични филми и... имам ново хоби - плетенето. Ето го и първия резултат - шал (разбира се :)).


Ефектният вид, тип "мартеничка", дължа на факта, че червената прежда, с която започнах, открих в Шумен. След това тя своенравно реши да свърши, докато бях в Стара Загора. Колкото и да обикалях там, открих единствено бяла. Поука от историята - видя ли прежда, която ми харесва, ще купувам колкото мога повече :)

Давам подаръци или "Предай нататък"

Ето каква е цялата работа: "Първите пет човека, които оставят коментар под тази публикация, ще получат в близките дни или месеци нещо направено от мен. На свой ред те трябва да предадат инициативата нататък, като публикуват в блога си подобен пост и всеки от тях да подари по нещо ръчно направено на още пет човека до края на 2011г." (копи/ пейст от Онди)

Както вече споменах, 2011 съм си я нарочила за годината на първите пъти. Затова смело коментирайте, а аз ще сбъдна една моя мечта да отпразнувам за първи път рождения си ден, като раздавам подаръци :)

"Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкият принц, е астероид Б-612." Екзюпери, "Малкият принц" ;)

Знаете ли какво е Б-612?

Освен името на пилотното парче от (дългоочаквания) албум на старозагорската група No Recharge.

дори Стивън Кинг е романтик и мечтател

защо аз да не съм?

почти 1987 причини да обичате 1987 година -> тук

Никой не вярва на съновници, нали?

След като от известно време в сънищата ми се появява един и същ (котешки) момент, полюбопитствах да видя какво може да значи.

"Да сънуваш как животно се превръща в човек или обратно, е предсказание за големи неприятности, за сбъдване на най-лошите ти страхове."

Ок, приемаме, че съновниците са измама.

"Някакъв мечтател..." (без букет с цветя)

Времето започна да се приготвя за рождения ми ден и днес заваля (и при нас) сняг.

Детските мечти са, за да се сбъдват

Била съм в първи клас, когато (кой знае защо) са ми подарили кулинарната книга "Руска трапеза". Много обичах да гледам страниците със снимки и да си казвам, че един ще направя точно такъв варен език (и досега ми изглежда много красив на снимката) или рибена солянка с разтегаи, или пирожки с гъби, или "пожарските" кюфтета (аз им виках пожарникарските кюфтета), или (разбира се) блини с хайвер, или "курник", или плодов мус...

Всички ще ги опитам. Важното е, че началото се постави днес. С борш.

На практика това е вкусна и лесна супа със задължителните червено цвекло, зеле, 1 супена лъжица оцет и 1 супена лъжица захар. От там нататък всеки готвач добавя, каквото пожелае. Аз си го докарах абсолютно постен - с лук, моркови, домати и чесън (и дафинов лист за аромат). За допълнителен разкош се сервира с малко сметана и магданоз. Аз нямах нито сметана, нито магданоз, но пак си ми беше разкошно.

Любопитно

Въпреки че не е традиционно руско хапване (идва от Украйна), боршът толкова се усладил, че хората започнали да го ядат почти при всяко хранене. Смята се, че от там произлиза думата "переборшчить" или "да прекаля с нещо" :)

Просветна ми!

Аз съм от онези досадни хора, които щом гледат филм и попаднат на артист, който им е бегло познат, не могат да си намерят място, докато не открият кой е и къде са го виждали. И наистина имам това предвид - каквото и да се случва около мен, аз ще мисля само за това кой беше този човек. В зората на любознателния си живот се ровех из 6-те тома на домашната ни енциклопедия, където по принцип има какво ли не, но рядко това, което ми трябва, затова прибягвах до купищата стари вестници и списания. За щастие по някое време открих интернет, после гугъл, а след това и imdb.com и си спестих доста мъки.

Принципът е аналогичен и щом чуя позната песен по радиото. След три дена човъркане на мозъка (и чак днес човъркане на гугъл и ютуб) открих групата, която преди около 13 години бях убедена, че никога няма да забравя. No Mercy са останали в пред-тийн спомените ми като "най-танцувалната" момчешка банда. Техният голям хит тогава (цък) беше голям хит и на едно училищно тържество, когато незнайно защо повечето момичета от випуска бяхме решили да се излагаме като танцуваме... Нашата групичка подскачахме на един друг хит (цък) и може би затова все още мога да слушам No Mercy, но пък не понасям Spice Girls :)

Както и да е, ето я и мозъкочовъркащата песен от радиото.

Нарочих тази година

да бъде годината на Първите Опити.

Засега направих първия си опит да играя шах, първия си опит да пия чай от борови връхчета (ммм ароматно), първи опит да потърся в Стара Загора червена прежда за неповторимия ми шал, първи (успешен) опит за целувка в Ямбол и първи кадър на каруца на фона на залез слънце.

А е едва средата на януари.

Хаотично

Чаят ми от бял равнец тъкмо свърши. Беше ужасно горчив и ужасно ми хареса. Не обичам сладък чай. Освен ако не е с мед и лимонче.

Както и да е, дотук с реда.

Старая се да напиша нещо хаотично. Много разхвърляно, като снимката от преди два дена.

След като милият ми издъхващ фотоапарат прави толкова симпатични снимки, колко ли по-симпатични ще може да сътвори онзи, който съм си обещала да купя до края на 2011?

Не ме бива да съм хаотична. В главата ми е пълно с подредени чекмеджета. Поне опитах.

Яжте много мед!

(докато слушате музика - цък, и четете - цък на квадрат)

Егоист vs. "Добър пациент"

Според едно мое, не много трудоемко проучване, когато човек се чувства в перфектно здраве и реши да се поглези по никое време, преминава в графата "егоистично същество, забравило да поглези някой друг". Обаче нещата се променят в момента, в който, покрай хремата и досадната кашлица, изгуби гласа си и започне да ръмжи като гладна мечка. Тогава го потупват енергично по главата (със заканата "само посмей да ми кихнеш в лицето!") и със заповеден тон му казват да си почива, да си чете нещо, да си гледа кротко и спокойно ТВ, да се топли под родопското одеало, да си хапва супичките и т.н. А е отказал, а са му се скарали! И така мързелът по никое време го превръща в "добър пациент".


Признавам си, вчера и днес значително се постарах да не ми се скарат. Присламчих се в един от най-любимите ми фотьойли, зачетох се в коледния си подарък, правих си почивки с "Чип и Дейл", играх на една от 5-те компютърни игри, които някога съм играла, и, разбира се, писах каквото ми мине през ума във фейсбук и из "блогпространството". За разкош измислих ново лекарство - близваш мед, пийваш ракия на екс и лапваш лимончето.

Любовта е лудост

Не знам по какъв друг начин да си обясня подобни снимки.

Иначе си подсмърчам в Стара Загора, разтварям упсарини, гълтам витамини и се разтушавам с обновяване на блога - тук и тук. Толкова внимавах как ще изпратя 2010, че в крайна сметка се разболях точно в първия ден на 2011. Пфу!