Искам да си разсмея черния дроб. Идеи?

Днес един гуру посъветва Джулия Робъртс да се усмихва всеки ден... с лицето си, с ума си, дори и с черния си дроб. Стори ми се изкушаваща мисъл.

Като цяло, гледам да се усмихвам, даже и да се смея. Но подозирам, че често през това време черният ми дроб спи. Та как ли да го събудя?

Очевидното предложение от снимката не ми е по вкуса. Макар че отново е мастика (цък), явно тази година ми е тръгнала така.

В духа на "малкото голямо четене", ето нещо "малко голямо" за четене -> цък.

На инат

снегът не си отива

На инат
си мързелувам


Ще чакам мартенското слънце. Че това и то на инат е решило да мързелува.
Все пак, февруарските създания сме упорити.

Как се забавляват на австрийска земя?

Много официално.

Със сервитьори, облечени в черно и бяло.

С гости, сложили поредния си костюм.

С гостенки, нагласени във вечерни рокли/ костюми.

С един дразнещо-екстравагантен гост - Любомир Милчев (Денди).

С шампанско, вина, безалкохолни и хапки с всевъзможни вкусотии.

С красиви мебели, картини и скулптури... за запълване на неловките паузи.


Този път успях да стигна без самолет. А мястото е посолството на Република Австрия в София.

След като се гмурнах в дълбоките води и май се оказах най-младият участник в конкурса за театрална пиеса "Да поговорим за границите" (цък), получих покана за официалното награждаване.

Един съвет - ако ви поканят в посолството в 19 часа, не се старайте да демонстрирате криворазбрана точност като подранявате с 20 минути. По-добре направете всичко възможно да закъснеете поне с половин час. В противен случай ще се наложи да се сблъскате с куп дилеми - да вляза ли в двора/ да не вляза ли; да отворя ли тази голяма врата/ да не я ли отворя; тук изобщо има ли някой/ няма ли; да отида ли още по-навътре/ да не отида ли. За щастие, преди да тръгна нагоре по стълбите и да нахълтам в някоя дипломатическа спалня случайно, ме посрещнаха.

Признавам си, беше вълнуващо. Кога друг път само около мен ще се въртят официално облечени мъже, за да ми "поемат" якето (и шала :)) и да ми сервират шампанско, докато аз си стоя сама в "салона", поседнала на автентичен австрийски диван?!

Събота вечер - време за подвизи?

Мне.

М-не.

Интересна нова дума.

Събота вечер - време за филми.

М-не само.

Събота вечер - време за "класики".

М-не точно.

Събота вечер - време за подтискащи(цък) стари(цък на квадрат) филми.

М-да.

Неделя ранна сутрин - време за трудно заспиване.

М-кофти-е-да-ти-пее-лаптопът-на-ухо-в-3.

Неделя по обяд - време за равносметка.

М-колко-ми-се-спи.

Ако имам късмет, след 40-45 години събота вечер ще бъде време за разходка с Дядото и Кучето.

"Баща и 3/4" е...

... една много забавна книжка, която последно взех от библиотеката. Романът на английския журналист Дейв Хил е нещо като мъжки "чиклит" или както там са го определили скучаещите с титла. Нещо като "Дневникът на Бриджит Джоунс", но с малката уговорка, че разсмива Джоузеф Стоун - току що зарязан от съпругата си художник-домакин, който остава сам с трите си малки деца.

Изобщо да не ви пука, че не е Достоевски или Пруст. Твърде е студено и мрачно навън, за да снобеем.

Тези дни, може би от скука, започнах да се чудя ако реша да пиша книга, каква да бъде. Дали нещо леко, забавно и абсолютно трогателно като "Баща и 3/4", дали нещо със замах а ла "Ана Каренина" (колко му е), или нещо романтично-ужасяващо в стила на Стивън Кинг, а може и нещо брилянтно криминално по стъпките на Агата Кристи. Общо взето, такива тревожни въпросителни се въртят през Февруари.


"И какво, Джоузеф Стоун? Сватбеният марш ще зазвучи в твоя чест. Винаги съм смятала, че не си падаш по сватби.

Аз също, представа си нямам защо. Мисля, че Карло имаше право, когато оприличи брачната институция на жилетка с цип: понякога е допотопна отживелица, каквато би облякъл само дядо ти, но друг път се издига на гребена на модната вълна."

Винаги съм харесвала жилетките с цип - топли и практични.

Фатално съм привлечена към...

... току-що изпечения хляб в Пикадили. Искрено съжалявам, че правя безплатна реклама, но е ужасно вкусен. Топъл мек хляб, който те съблазнява щом го разчупиш и намажеш с лютеница, докато гледаш единствения сериал, който следиш по ТВ - "Забранена любов".


Иначе очевидно най-голямата новина е, че и двата самолета кацнаха благополучно, вече съм вкъщи и тази вечер се оформя третото празнуване на моите новопридобити 24 години. Повече за началото на пътуването тук - цък.

KeinOhrHasen

или за красотата на несъвършенствата

Като да се бориш с липсата на кирилица и да благославяш онлайн кирилизатора, докато спешно подготвяш мотивационно писмо.

Но да си ужасно щастлив, защото си на почивка - с фотоапарат под ръка, картички в чантата и залепена усмивка от оня тип "може да не разбирам всичко, което ми казвате, но не ми пречи да ви се радвам".


Несъвършен, но симпатичен.

Като зайчето без уши от едноименния немски филм.

Преброяване на дивите зайци

Откакто се помня, {моят} февруари винаги е бил пълен с приятни изненади. Тази година пристигна с внезапно пътешествие.

Още 43 часа и отлитам.

Един див заек по-малко. Но скоро ще се върне пак.

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш...

... да затвориш неуморната си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."


Честит февруари.

Пожелайте си нещо тези дни.

Ще се сбъдне.

Обещавам :)