"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 27 март 2011 г.

Любопитен ли си? Честито - ти живееш

Поне по думите на National Geographic.

И така, живеех си аз тези дни и ми стана любопитно дали най-после съм дорасла да преодолея травмиращия си детски опит с правенето на палачинки. (На кратко - включваше една смес, един цвърчащ до полудяване тиган, едно мен, опасано отвсякъде с ръкохватки... и минута по-късно една смес в мивката.)

Ще ви кажа, че сега, около 14-15 години по-късно, това бяха най-мъчителните минути. Такова напрежение, такова очакване... и такъв глад :) Но се случиха. Моите най-първи сполучливи палачинки.

Странното е, че това е може би едно от най-лесните, чисто технически, неща, които съм готвила. Но в моята глава палачинката е върхът на личната ми хранителна верига - мога да ям денонощно, във всякакви комбинации. Нещо като "кулинарен идол". Следователно нямаше начин да не пристъпя към приготвянето й с голяма доза, почти религиозен екстаз и притеснение.

Ок, неделя следобяд е, а аз седя и пиша за палачинката. Трябва да ми бъде много благодарна.

Моментът беше голям, а датата - 23 март.


И финалните, вкусно запечени със зеленчукова плънка и сос, палачинки за вечеря.

5 коментара:

Точка каза...

Вкусно. :) Обичам ги във всички тези варианти, също и на солена торта.
У нас много се радват на частта от приготвянето, когато ги обръщам с подхвърляне в тигана. :)

lenival каза...

Изглеждат добре! Честито за приготвянето им!
И аз си имам една такава история с палачинка, която ми залепна на тавана. Толкова усърдно я подмятях!

:")

Plamena Markova-Koleva каза...

Точка и Лени, пуснахте ми нова муха в главата - ще мятам палачинки :) Поздрави!

Detelin Markov каза...

Сега бива да почерпиш ... да си поръчам 4-5 с шоколад и банан?

Plamena Markova-Koleva каза...

Виртуалната поръчка е приета и доставена... виртуално ;)