Месеци наред ми говорят за "Стъклен дом" и колко пропускам като не го гледам. Понеже съм една от най-примерните девойки, които познавате, от известно време поправям тази грешка. Вече наближавам средата на третия сезон и спокойно мога да кажа, че съм доволна. Доволна и съм и от новите български филми, които гледах по кината последната година. Доволна съм даже и от непринудено-невзрачно-забавния "Забранена любов" по Нова Тв (който свърши съмнително). Като цяло съм една от най-примерните и доволни девойки, които познавате.
Съвет от мен - когато се захванете с нещо като изкуство, не се поздравявайте, ако някой е доволен от труда ви. Започнете отначало. Защото нещо куца.
Какво ми накуца най-много в "Стъклен дом" - сюжетът с българските проститутки в Италия.
Какво ми накуцва най-много в новите български филми - комунизмът и, разбира се, преходът :) За съжаление, колкото и да си говорим за раздвижване, все още тъпчем на едно място и гледаме надолу като жертви.
Та така... ще се радвам, когато се натъкна на нов български филм, който да бъде безгрижен, весел, цветен, дори и да е нереален. Пука ми. Искам друга пропаганда. Защото сегашните филми са твърде далеч от мен и моя живот... цък.
Понеже е лято... пропагандирам малко непросташко балканско настроение с квартета Елина Дуни - цък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар