Съвет от мен - когато се захванете с нещо като изкуство, не се поздравявайте, ако някой е доволен от труда ви. Започнете отначало. Защото нещо куца.
Какво ми накуца най-много в "Стъклен дом" - сюжетът с българските проститутки в Италия.
Какво ми накуцва най-много в новите български филми - комунизмът и, разбира се, преходът :) За съжаление, колкото и да си говорим за раздвижване, все още тъпчем на едно място и гледаме надолу като жертви.
Та така... ще се радвам, когато се натъкна на нов български филм, който да бъде безгрижен, весел, цветен, дори и да е нереален. Пука ми. Искам друга пропаганда. Защото сегашните филми са твърде далеч от мен и моя живот... цък.
Понеже е лято... пропагандирам малко непросташко балканско настроение с квартета Елина Дуни - цък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар