Какво прави човек с жълтите стотинки, които се трупат в портмонето му и тежат?
Кой знае защо, оказа се, че аз ги събирам в едно чекмедже и забравям за това. Преди два дни открих остатъците от ресто в продължение на 5 години, които съм връщала от София във Варна всяко лято.
Какво представлява социален експеримент "Жълти стотинки"?
Нещо много просто - грабваш шепа от тях, изброяваш 1... максимум 2лв. (повече би било грубо) и отиваш на пазар. Разбира се, идеята е да наблюдаваш реакциите.
И така, с друг палав по душа съмишленик отидохме за хляб. Със сигурност мястото има значение. В малките квартални магазинчета е много по-вероятно да си навлечем неприятно преживяване, освен ако не познаваме продавача. Големите вериги за щастие се опитват да наложат култура на обслужване. Препоръка: никога да не се експериментира по време на някой празник, когато на всяка каса се заформят километрични опашки.
И какъв беше резултатът?
Усмихнахме се на продавачката, изсипахме шепа жълти стотинки, тя ги преброи завидно бързо, усмихна ни се на свой ред и ни пожела приятен ден. Доволна съм.
Предисторията...
Преди 15-16 години изпробвахме "номера" с жълтите стотинки на сервитьорка в Шумен. Тогава преживяването беше... почти рисковано.
За щастие, за някои неща няма нужда дори и от жълти стотинки. Като намерената съвършена шишарка в парка рано сутрин, която "отваря" телевизора вече втора седмица.
5 коментара:
Хахаха! Шуменските сервитьорки много се радват на такива като вас :D. И "с усмивка" приемат шепата жълти стотинки... И аз един път да си изпрося боя в едно кафе там (whew).
Значи не са се променили. Жалко. Все още не са научили, че парите са си пари.
Хм... след малко освен да направя един ресърч на кутията, в която слагам моето ресто откакто съм във Варна. Интересно какво ли ще намеря, а да не забравя да отбележа, че си пазя и 90% от касовите бележки и билетчетата за транспост откакто съм тук.. :D
На мен във банка не искаха да ми вземат 45 стотинки на по една и по две, дори и по 5 не искаха да им ги давам, вие за заведения сте се затормозили. До някаква степен разбирам сервитьорката, защото горкото момиче ги мъкне после със себе си тези пари, докато обслужва, както е на повечето места. Ако върне на клиент жълтурчетата, шансът й за бакшиш няма да е особено голям. Общо взето, нея я разбирам. Но оная смотана банкова служителка с изкуствените нокти....
Е, много ясно, че на никой няма да му е удобно и приятно да брои шепа жълти стотинки :D Обаче това са пари, като всички останали, и никой няма право да откаже да ги вземе. На крачка съм да основа гражданско движение "Не на дискриминацията на жълтите стотинки" :)))
Публикуване на коментар