Няма го вече желанието да грабна някоя книга на Милан Кундера на плажа.
Няма я Лаура Ескивел... да я чета скришно преди някой изпит.
Няма го Стивън Кинг, с който да пътувам по влакове и автобуси по време на сесия.
Няма го списъка със задължителните разкази на Йовков и Елин Пелин, които едно време отмятах с чавки от молив в сборниците.
Няма го Ремарк от сергиите за книги втора употреба, където ми отиваха джобните.
Няма го даже и Джоан-Роулинговия Хари Потър, който четях много, много, много тайно неделя следобед... вместо уроците по физика.
В идващия месец имам време. Никой нищо не ми забранява. Книги имам. И карта за библиотеката имам. Обаче нищо не ме изкушава толкова много. Дори и любимия Маркес.
Странно усещане.
И понеже никой не обича да е виновен... прехвърлям вината на друг - цък. Осъзнавам, че е подло :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар