След като дадох гласно дума, че започвам 90-дневния режим, той вече е факт от 8 дена. (И засега не ми се струва никак трудно) Днес ми е вторият ден, в който карам само на вода, плодове и ядки. Което не ме спря да готвя на няколко човека за обяд. С възможно най-добри намерения (точно както преди всеки почти грандиозен провал) забърках за първи път манджа с кюфтета. В което на практика няма нищо трудно. Стига да не бутнеш... големи кюфтета и да ги дебнеш часове наред да се сварят.
Убедена съм, че това ще е публикацията, в която ще повторя най-много думата "кюфтета".
Два часа по-късно гладът се усеща осезаемо, а... кюфтетата са привидно сурови. Аз обаче упорито отказвам да наруша плодовия си ден с... кюфтета и продължавам да ги гледам и вардя. Два часа и половина по-късно той идва на помощ - опитва и казва: "кюфтетата са сурови".
Когато аз вече вдигнах ръце от манджата и най-безотговорно седнах...
... когато той реши да спаси положението, взе ножа и разряза... кюфтетата на малки парчета...
... те взеха, че се свариха бързо :D
Та докато идеята за яйца на очи отплаваше с последното разрязано... кюфте, установих, че това е едновременно най-комичният и най-романтичният момент, който може да съществува в една кухня.
8 коментара:
е нищо :) другия път ще знаеш да ги правиш малки кюфтаците :))))) нещо средно между нормално кюфте и топчета от супа :) ...виж с яйцата на очи няма да ти е толкова "трудно" :)
Ей това не го разбирам. Защо се тормозите с разни режими, диети и т.н. Разбирам да е нещо на живот и смърт, ами то…мазохизъм.
Както и да е, искам да ти кажа една рецепта. Лесна е и определено ще му хареса. Взимаш кило картофи, обелваш ги и ги накисваш в студена вода 1/2 час. Слагаш ги в тенджерата под налягане с малко сол и ги сваряваш. Готовите картофи посоляваш, добавяш масло, ако е гъсто и малко мляко и пюрето ти е готово. Оставяш го настрани.
Междувременно в един тиган (по-голям) слагаш зехтин или олио за се загрее и добавяш 6 връзки ситно нарязан пресен лук или по-добрия вариант е праз (една тарелка). Обелваш 3 моркова и ги нарязваш на дребно и заедно с лука ги слагаш в тигана докато омекнат. Слагаш една опаковка кайма „стара планина“ и бъркаш с една дървена лъжица докато каймата побелее и започне да се раздробява на по-дребни парченца. Добавяш една чаена чаша доматен сос. Оставяш всичкото това да поври, като посоляваш манджата и слагаш една щипка черен пипер. Когато закъкри манджата взимаш една тавичка слагаш я вътре и отгоре заливаш с картофеното пюре.
Слагаш тавичката във предварително загрята фурна на 200 градуса, покриваш я с фолио (за 20 мин.) и след 30 мин. я вадиш. После той ще бъде много щастлив, ако добавиш студено вино или бира :)
Хаха, знаех си, че е време да спра да пиша за гафовете в кухнята, че си създавам лош "имидж" :D
Благодаря ви за съветите и, Емо, специално за рецептата :) Иначе, статистически погледнато, 2-3 провала на всичкото готвене ежедневно не са чак толкова много... нали ;) Само че сравнително рядко посягам към месото/ каймата и не ми е никак слабост за приготвяне. Neizi, разсмя ме с яйцата на очи :)))
За малко да забравя... Емо, не е мазохизъм да си коригираш някои ежедневни навици, които сам си усетил като вредни. А и един ден през лятото на плодове и ядки не е никаква мъка ;)
Хехе :) толкова е забавно да 'готвите' двама в кухнята... ;)
Толкова много готвят двама, че Виолка чак кавички сложи :D
:D
Нали съм и аз на всяка манджа мерудия, искам да споделя, че, ако мислиш, че нещо не може да се обърка, то винаги се обърква и то доста забавно.
Аз примерно успях да се проваля с най-лесното нещо на света - бъркани яйца, когато за първи път демонстрирах кулинарните си напъни. Това беше в първи курс и после съквартирантките ми дълго не ми позволяваха да имам втори подобни напъни.
Та, от къде да знам аз, че:
1. яйцата трябва да се разбъркат предварително;
2. трябва да се сложат в сгорещено олио, а не едновременно с парче маргарин (само с това разполагах).
И се случи, о, чудо! - всичко взе да пука и да хвърчи като гърмящи бонбони от тенджерата, та се наложи да пера пердета и да мия стената. Аман от пишман готвачки.
Хахахаха, няма нищо по-свежо от една добра каръшко-кулинарна история :D
Публикуване на коментар