"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 18 юли 2011 г.

Когато аз... когато той... или антикулинарно

Покрай (почти професионалните) кулинарни блогове, в които надничам, съм изкушена да дам най-после насока на Пламито - "антикулинарната страница". Видяло се е, че пак нещо се обърка в кухнята :D И се е видяло, че отново ще се споделя. Какъвто е и първоначалният хаотичен замисъл на Плами-Пламстър.

След като дадох гласно дума, че започвам 90-дневния режим, той вече е факт от 8 дена. (И засега не ми се струва никак трудно) Днес ми е вторият ден, в който карам само на вода, плодове и ядки. Което не ме спря да готвя на няколко човека за обяд. С възможно най-добри намерения (точно както преди всеки почти грандиозен провал) забърках за първи път манджа с кюфтета. В което на практика няма нищо трудно. Стига да не бутнеш... големи кюфтета и да ги дебнеш часове наред да се сварят.

Убедена съм, че това ще е публикацията, в която ще повторя най-много думата "кюфтета".

Два часа по-късно гладът се усеща осезаемо, а... кюфтетата са привидно сурови. Аз обаче упорито отказвам да наруша плодовия си ден с... кюфтета и продължавам да ги гледам и вардя. Два часа и половина по-късно той идва на помощ - опитва и казва: "кюфтетата са сурови".

Когато аз вече вдигнах ръце от манджата и най-безотговорно седнах...

... когато той реши да спаси положението, взе ножа и разряза... кюфтетата на малки парчета...

... те взеха, че се свариха бързо :D

Та докато идеята за яйца на очи отплаваше с последното разрязано... кюфте, установих, че това е едновременно най-комичният и най-романтичният момент, който може да съществува в една кухня.


8 коментара:

Neizi_ss каза...

е нищо :) другия път ще знаеш да ги правиш малки кюфтаците :))))) нещо средно между нормално кюфте и топчета от супа :) ...виж с яйцата на очи няма да ти е толкова "трудно" :)

Емо каза...

Ей това не го разбирам. Защо се тормозите с разни режими, диети и т.н. Разбирам да е нещо на живот и смърт, ами то…мазохизъм.

Както и да е, искам да ти кажа една рецепта. Лесна е и определено ще му хареса. Взимаш кило картофи, обелваш ги и ги накисваш в студена вода 1/2 час. Слагаш ги в тенджерата под налягане с малко сол и ги сваряваш. Готовите картофи посоляваш, добавяш масло, ако е гъсто и малко мляко и пюрето ти е готово. Оставяш го настрани.

Междувременно в един тиган (по-голям) слагаш зехтин или олио за се загрее и добавяш 6 връзки ситно нарязан пресен лук или по-добрия вариант е праз (една тарелка). Обелваш 3 моркова и ги нарязваш на дребно и заедно с лука ги слагаш в тигана докато омекнат. Слагаш една опаковка кайма „стара планина“ и бъркаш с една дървена лъжица докато каймата побелее и започне да се раздробява на по-дребни парченца. Добавяш една чаена чаша доматен сос. Оставяш всичкото това да поври, като посоляваш манджата и слагаш една щипка черен пипер. Когато закъкри манджата взимаш една тавичка слагаш я вътре и отгоре заливаш с картофеното пюре.

Слагаш тавичката във предварително загрята фурна на 200 градуса, покриваш я с фолио (за 20 мин.) и след 30 мин. я вадиш. После той ще бъде много щастлив, ако добавиш студено вино или бира :)

Plamena Markova каза...

Хаха, знаех си, че е време да спра да пиша за гафовете в кухнята, че си създавам лош "имидж" :D

Благодаря ви за съветите и, Емо, специално за рецептата :) Иначе, статистически погледнато, 2-3 провала на всичкото готвене ежедневно не са чак толкова много... нали ;) Само че сравнително рядко посягам към месото/ каймата и не ми е никак слабост за приготвяне. Neizi, разсмя ме с яйцата на очи :)))

За малко да забравя... Емо, не е мазохизъм да си коригираш някои ежедневни навици, които сам си усетил като вредни. А и един ден през лятото на плодове и ядки не е никаква мъка ;)

Violka-Antevasin каза...

Хехе :) толкова е забавно да 'готвите' двама в кухнята... ;)

Plamena Markova каза...

Толкова много готвят двама, че Виолка чак кавички сложи :D

Violka-Antevasin каза...

:D

weasell каза...

Нали съм и аз на всяка манджа мерудия, искам да споделя, че, ако мислиш, че нещо не може да се обърка, то винаги се обърква и то доста забавно.
Аз примерно успях да се проваля с най-лесното нещо на света - бъркани яйца, когато за първи път демонстрирах кулинарните си напъни. Това беше в първи курс и после съквартирантките ми дълго не ми позволяваха да имам втори подобни напъни.
Та, от къде да знам аз, че:
1. яйцата трябва да се разбъркат предварително;
2. трябва да се сложат в сгорещено олио, а не едновременно с парче маргарин (само с това разполагах).
И се случи, о, чудо! - всичко взе да пука и да хвърчи като гърмящи бонбони от тенджерата, та се наложи да пера пердета и да мия стената. Аман от пишман готвачки.

Plamena Markova каза...

Хахахаха, няма нищо по-свежо от една добра каръшко-кулинарна история :D