"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 27 май 2011 г.

Пламито карък? Хъм... случва се

Вчера ме обзе музата да се посветя на сладкарство. Което като цяло завършва поносимо добре. Вчера беше изключение :)

Бях дребно ходещо из кухнята превъплъщение на максимата "евтиното излиза скъпо". Реших да се справя с наличното в хладилника и да импровизирам. За съжаление, не съм съвсем на Ти със сладкарството именно, защото гледа с лошо око на своеволията.

И така, по план трябваше да направя пасти с шоколадов крем с ром, но с блат за торта без яйца. Забърках най-божествено вкусната и ароматна смес. По рецепта трябваше да я оставя цялата да се пече 20 минути на умерена фурна. След което да я разрежа, за да се получат два блата. В опит да бъда хитра, реших да не рискувам с рязането, а да разделя сместа на две. Мушнах 1-я блат във фурната и отскочих до компютъра. Който реши да блокира и ме замота. В един момент...

... хм, нещо изгоря. Блат номер 1 се оказа надут, изгорял отгоре и пукнат в средата, от където се подаваше суровата смес. Истински шедьовър на авангарда :)

Блат номер 2 попадна в по-слабо умерена фурна и под зоркия ми поглед през цялото време. В крайна сметка се изпече божествено отгоре, че и замириса вкусно. Извадих го доволна. Все пак, 1 от 2 е добър сладкарски резултат, нали? С ентусиазиран замах тавата се обърна върху чиния с очакването блатът да падне. И той взе, че падна...

... на 7 парчета. Половината от които - сурови.

В този момент идеята за икономичен сладкиш започна да изчезва. Положението беше спасено с готови блатове.

Шоколадовият крем с ром се появи на бял свят без поражения. Само дето се оказа, че не е крем, а сироп.

Наложи се в боя да падне и един крем на прах, прясно мляко и идея си нямам колко захар. И за първи път почти съсипах това елементарно кулинарно същество... като го загорих.

В крайна сметка, домашно приготвените пасти с шоколадов крем с ром се оказаха полуфабрикатна торта. Но пък вкусна... по каръшки.



Идея си нямам дали Натали Портман е карък (едва ли, след като си има Оскар), но разни други интересни неща за нея чакат в Мързеливите минути - цък.

И нещо ни в клин, ни в ръкав - днес реших, че ми се занимава с бизнес. Ако някой във Варна си търси помощник, та да да дааам... ето ме :) Все пак, си имам и икономическо образование.

6 коментара:

Petya Varbanova каза...

Важното е, че всичко е завършило добре и вкусно. И няма натровени :D (на мен ми се е случвало последното и направо не е за разказване)

Plamena Markova каза...

Петя, то винаги може и по-лошо да стане ама... като си имал големи очаквания няма как да не те е яд поне малко :)

Dodi Markov каза...

Някога не е важен резултата, положения труд и идеята... Пък и сте живи още :D

weasell каза...

Значи (мразя да започвам с тази дума, но, като един истински паразит, тя често се появява неканена), ако ще навлизам в сладкарския бизнес, няма да те повикам за партньор - още от сега да сме наясно. Една от причините е, че и моите умения леко наподобяват твоите, заради което не мисля, че ще преуспеем. Но, ако искаш, можем да направим фирма за съсипване на хорския кулинарен бизнес, а? :D Сигурна съм, че няма да имаме равни в занаята :D :D :D

Plamena Markova каза...

Хм, фирма за съсипване на хорския кулинарен бизнес... интригуваща идея. Аз предлагам тайно да изяждаме чуждите торти. По-добре, отколкото да ги саботираме с мишки :D

weasell каза...

А, ще ги изяждаме, разбира се, няма да остават зян :D