"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 9 май 2011 г.

Емоционално-музикално

Предисторията

Преди няколко дни се преместих в съседната стая. Доди знае трудностите около едно местене, даже успях да му се оплача с мъките си в "наложителното изхвърляне" на част от вещите ми :) В новата стая все още нямам радио, а лаптопът ми май изживява последните си дни. Затова напоследък започнах да заспивам на единствената музикална телевизия, която хващам - VH1. Имам спомени, че едно време там пускаха малко по-добри песни. Вече не е така. Мисля, че започвам да развивам някакви тикове само като чуя Black Eyed Peas, фойерверките на Katy Perry и, о боже, най-кошмарната песен - Happiness на Alexis Jordan.

И най-накрая: Изводът

Никога не ми е пукало за техниката на музикантите. Никога не съм била и съвсем наясно кой кога е пял или свирил фалшиво. Ненавиждам извънземните компютърни ефекти в музиката. Това, което винаги съм търсила, са емоциите. И душата, която се усеща от един творец, не просто режисиран изпълнител.

Все повече ми липсват емоциите. Не само в музиката.


Поздрав с човека, за когото мисля днес - Bob Dylan

1 коментар:

Dodi Markov каза...

Голяма мъка бе изхвърлянето на багажа... :D

По-важното, че си успяда, а имаш дори и телевизия! Аз преди няколко седмици се радвах 10-на дни на радио енерджи слушано на телефона ;)

И музикално-моционална седмица ти пожелавам ;)