"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 20 май 2011 г.

"Така, както си вървите по улицата...

... можете ли да си представите, че някога тук нямаше нито една кола? Лежахме спокойно на пътя."

Този коментар дойде внезапно от непознат човек, който ни задмина с колелото си в неделя, рано сутринта.

Нашият единодушен отговор беше:

"Не, не можем."

Всяка сутрин (добре де, почти всяка :)) се събуждам в 5:45, ставам в 6 и в 6:20 вече съм навън, за да тичам. Защото по това време шофьорите още спят и мога да вървя спокойно по пътя. Все пак, тротоарите са си запазена зона за коли.

Вече ми е трудно да си представя и още нещо - че преди 10-12 години от терасата ми се виждаше морето.


И още - 24 фрази преди 24 май... цък ;)

5 коментара:

Точка каза...

Плами, няма вече място за гледки към морето или планината. На всяка свободна педя - сграда!
Като гледам снимката - останало е пространство между калканите на жълтото и оранжевото блокче, могат да ги съединят с няколко апартаментчета или офисчета.
Ако не беше толкова тъжно как съсипаха всичко с това презастрояване, населени места и курорти, щеше да е смешно как принудително виждаш като на длан и бельото на съседа си.

Plamena Markova каза...

В интерес на истината понякога даже се вижда и съседът без бельо ;)

Dodi Markov каза...

Съседа няма да го коментирам, но поне имаш хубава гледка към нови блокове. Но какво да се прави -- еволюция!

Златина каза...

Като деца ходехме да тропаме на вратата и да дуднем на комшията, осмелил се да паркира колата си на мястото ни за игра на ръбчета.... Отдавна вече никой не играе на това... просто няма свободни ръбчета... :(

weasell каза...

Вече никой няма право на хубави гледки. Сега съзерцаваш бетон, стъкло, някой чифт прострени гащи или киселата физиономия на съседа, чиято тераса е на 30 санта от твоята.
Онзи ден ходих до Историческия музей в София и се зачудих как още не са му застроили двора. Толкова място на вятъра... Поне 4-5 блока.