Бях дребно ходещо из кухнята превъплъщение на максимата "евтиното излиза скъпо". Реших да се справя с наличното в хладилника и да импровизирам. За съжаление, не съм съвсем на Ти със сладкарството именно, защото гледа с лошо око на своеволията.
И така, по план трябваше да направя пасти с шоколадов крем с ром, но с блат за торта без яйца. Забърках най-божествено вкусната и ароматна смес. По рецепта трябваше да я оставя цялата да се пече 20 минути на умерена фурна. След което да я разрежа, за да се получат два блата. В опит да бъда хитра, реших да не рискувам с рязането, а да разделя сместа на две. Мушнах 1-я блат във фурната и отскочих до компютъра. Който реши да блокира и ме замота. В един момент...
... хм, нещо изгоря. Блат номер 1 се оказа надут, изгорял отгоре и пукнат в средата, от където се подаваше суровата смес. Истински шедьовър на авангарда :)
Блат номер 2 попадна в по-слабо умерена фурна и под зоркия ми поглед през цялото време. В крайна сметка се изпече божествено отгоре, че и замириса вкусно. Извадих го доволна. Все пак, 1 от 2 е добър сладкарски резултат, нали? С ентусиазиран замах тавата се обърна върху чиния с очакването блатът да падне. И той взе, че падна...
... на 7 парчета. Половината от които - сурови.
В този момент идеята за икономичен сладкиш започна да изчезва. Положението беше спасено с готови блатове.
Шоколадовият крем с ром се появи на бял свят без поражения. Само дето се оказа, че не е крем, а сироп.
Наложи се в боя да падне и един крем на прах, прясно мляко и идея си нямам колко захар. И за първи път почти съсипах това елементарно кулинарно същество... като го загорих.
В крайна сметка, домашно приготвените пасти с шоколадов крем с ром се оказаха полуфабрикатна торта. Но пък вкусна... по каръшки.
Идея си нямам дали Натали Портман е карък (едва ли, след като си има Оскар), но разни други интересни неща за нея чакат в Мързеливите минути - цък.
И нещо ни в клин, ни в ръкав - днес реших, че ми се занимава с бизнес. Ако някой във Варна си търси помощник, та да да дааам... ето ме :) Все пак, си имам и икономическо образование.
6 коментара:
Важното е, че всичко е завършило добре и вкусно. И няма натровени :D (на мен ми се е случвало последното и направо не е за разказване)
Петя, то винаги може и по-лошо да стане ама... като си имал големи очаквания няма как да не те е яд поне малко :)
Някога не е важен резултата, положения труд и идеята... Пък и сте живи още :D
Значи (мразя да започвам с тази дума, но, като един истински паразит, тя често се появява неканена), ако ще навлизам в сладкарския бизнес, няма да те повикам за партньор - още от сега да сме наясно. Една от причините е, че и моите умения леко наподобяват твоите, заради което не мисля, че ще преуспеем. Но, ако искаш, можем да направим фирма за съсипване на хорския кулинарен бизнес, а? :D Сигурна съм, че няма да имаме равни в занаята :D :D :D
Хм, фирма за съсипване на хорския кулинарен бизнес... интригуваща идея. Аз предлагам тайно да изяждаме чуждите торти. По-добре, отколкото да ги саботираме с мишки :D
А, ще ги изяждаме, разбира се, няма да остават зян :D
Публикуване на коментар