"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 11 август 2011 г.

Охлюви

Вятър духа, дъжд вали. На всичкото отгоре е лято. Как да не му се доядат на човек охлюви?

И като ще сме кулинарни, да сме кулинарни до край :) Ето как се готвят охлюви по испански (с малко лични подобрения).

Вземаме охлювите, които са предварително изчистени, сварени и извадени от черупките.

В случай че сме излезли и сме събрали в дъжда плъзналите около блока, по-добре да ги върнем. Хубаво е, че около нас щъка храна. Лошото е, че не е трудно да си представим къде и какво е "пасла". По-добре да не рискуваме.

Втори случай - събрали сме охлюви от някое китно родно еко био село или току що са ни подарили торба с живи. Колкото и да ни се яде, ако ги сготвим веднага, вероятно ще се откажем втори път да опитаме нещо подобно. Причината - неизчистените охлюви горчат. Затова е важно да вземем живата бъдеща храна и да я приберем (все още жива) в колкото е необходимо буркани, така че да им е максимално комфортно. За да не им стане прекалено комфортно като избягат, слагаме отгоре капачки. Важно! За да не си издушим ненавреме охлювите, трябва предварително да пробием повече дупки в капачките.

След 2-3 дена можем да се върнем към бъдещата си храна. Отваряме бурканите, вадим охлювите и ги оставяме на спокойствие в мивката. Тук е важно да сме добри психолози. Причината - охлювите са страхливи (може би като всяко живо нещо, което е на път да се сготви). Уплашените животинки се скриват в черупките си. По този начин е трудно да ги различим от умрелите такива. А на нас ни трябват живи. Оставяме ги на спокойствие в мивката и чакаме да видим кои ще се подадат. Ако потенциалните тариакти са твърде много, можем да опитаме да ги... предразположим с малко топла вода.

Охлювите, които не се подадат, се оставят в градината (или хвърлят през терасата, ако живеем на ниско и долу има поляна). Честно казано, аз винаги се надявам, че в освободените е имало и някой тарикат, който късметлийски ще поживее още малко.

И така, вече сме проверили и измили нашите охлюви. Време е да готвим. Слагаме вода в тенджерата. Важно! За да бъдем максимално любезни към своите охлюви, изчакваме водата да заври. Чак тогава ги слагаме вътре. По този начин се самоубеждавам, че умират бързо и безболезнено. Оставяме ги да врят 20-30 минути. След това ги вадим. Изчакваме да поизстинат и започваме да ги измъкваме от черупките с вилица. Ако охлювите ни са пасли разни горчиви треви и билки, няма да е лошо да махнем по-черната част в края.


Щом сме готови с всичко това, можем да продължим нататък. Слагаме нова вода в тенджерата. Добавяме охлювите, 1 цяла обелена глава стар лук и 4-5 цели обелени скилидки чесън. Подправяме със сол, 4-5 зърна бахар и дафинов лист. Оставяме да ври 15-20 минути.

През това време нарязваме на ситно 2 домата и 1 чушка. Добавяме нарязаните на ситно лук и чесън от бульона. Разбъркваме зеленчуците с разтопено масло, сол, черен пипер, босилек, розмарин и малко бяло вино.


В намазнена тавичка редим плътно охлювите. Покриваме ги със зеленчуковата смес и добавяме малко от бульона, в който варихме животинките. Слагаме да се пече на умерена фурна.

Добрият кулинар слага и още нещо в тавата, особено като знае, че не всички обичат охлюви :)


9 коментара:

Detelin Markov каза...

Плами, ако ти кажа, че през ръцете ми са минали поне едни 200 тона охлювчета и така и не съм опитвал? :D

Точка каза...

Плами, у нас единствено аз нито ям, нито пипам тези гадинки (и не можах да се науча за толкова години). Обаче си описала целия процес много забавно и с любов към тях. :)))

Доди, хората в Балкана изпадат в потрес как някой може да яде плужеци. :)))

Plamena Markova-Koleva каза...

Доди, Точка, вярно е, че за много хора е странно. Аз си знам, че имам по-изчанчени вкусове (които на практика са толерантни към всичко :D), затова и отдавна се отказах да убеждавам, че охлювите са вкусни :) Все пак, ако не сте опитвали... пробвайте... поне веднъж ;)

Ondine каза...

Super,Плами!!!Аз такова чудо е абсурд да сготвя...:)))))Важното е,че ти си доволна!:)

Plamena Markova-Koleva каза...

Благодаря, Онди :)

Да, доволна съм. За мен охлювите са деликатес :)

Точка каза...

Плами, веднъж панирах и веднъж правих кюфтета. Не са моята храна (както и рапаните), но не преча на никого да си ги готви и да им се радва у нас, стига да не ме занимава. :)))

Plamena Markova-Koleva каза...

Хм, кюфтета от охлюви... звучи вкусно :D

Точка, разбира се. Мен например никой не може да ме убеди, че прясното мляко е вкусно (освен ако не е с много мед и кафе, канела или какао за аромат :)

Анонимен каза...

Това беше един много садистичен пост. Как не те беше срам да си сготвиш горките... Не, не, лоша Плами....

Plamena Markova-Koleva каза...

Уизи, аз съм толкова любезна към охлювите... винаги! Изпращам ги с фанфари!