"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 11 август 2011 г.

Охлюви

Вятър духа, дъжд вали. На всичкото отгоре е лято. Как да не му се доядат на човек охлюви?

И като ще сме кулинарни, да сме кулинарни до край :) Ето как се готвят охлюви по испански (с малко лични подобрения).

Вземаме охлювите, които са предварително изчистени, сварени и извадени от черупките.

В случай че сме излезли и сме събрали в дъжда плъзналите около блока, по-добре да ги върнем. Хубаво е, че около нас щъка храна. Лошото е, че не е трудно да си представим къде и какво е "пасла". По-добре да не рискуваме.

Втори случай - събрали сме охлюви от някое китно родно еко био село или току що са ни подарили торба с живи. Колкото и да ни се яде, ако ги сготвим веднага, вероятно ще се откажем втори път да опитаме нещо подобно. Причината - неизчистените охлюви горчат. Затова е важно да вземем живата бъдеща храна и да я приберем (все още жива) в колкото е необходимо буркани, така че да им е максимално комфортно. За да не им стане прекалено комфортно като избягат, слагаме отгоре капачки. Важно! За да не си издушим ненавреме охлювите, трябва предварително да пробием повече дупки в капачките.

След 2-3 дена можем да се върнем към бъдещата си храна. Отваряме бурканите, вадим охлювите и ги оставяме на спокойствие в мивката. Тук е важно да сме добри психолози. Причината - охлювите са страхливи (може би като всяко живо нещо, което е на път да се сготви). Уплашените животинки се скриват в черупките си. По този начин е трудно да ги различим от умрелите такива. А на нас ни трябват живи. Оставяме ги на спокойствие в мивката и чакаме да видим кои ще се подадат. Ако потенциалните тариакти са твърде много, можем да опитаме да ги... предразположим с малко топла вода.

Охлювите, които не се подадат, се оставят в градината (или хвърлят през терасата, ако живеем на ниско и долу има поляна). Честно казано, аз винаги се надявам, че в освободените е имало и някой тарикат, който късметлийски ще поживее още малко.

И така, вече сме проверили и измили нашите охлюви. Време е да готвим. Слагаме вода в тенджерата. Важно! За да бъдем максимално любезни към своите охлюви, изчакваме водата да заври. Чак тогава ги слагаме вътре. По този начин се самоубеждавам, че умират бързо и безболезнено. Оставяме ги да врят 20-30 минути. След това ги вадим. Изчакваме да поизстинат и започваме да ги измъкваме от черупките с вилица. Ако охлювите ни са пасли разни горчиви треви и билки, няма да е лошо да махнем по-черната част в края.


Щом сме готови с всичко това, можем да продължим нататък. Слагаме нова вода в тенджерата. Добавяме охлювите, 1 цяла обелена глава стар лук и 4-5 цели обелени скилидки чесън. Подправяме със сол, 4-5 зърна бахар и дафинов лист. Оставяме да ври 15-20 минути.

През това време нарязваме на ситно 2 домата и 1 чушка. Добавяме нарязаните на ситно лук и чесън от бульона. Разбъркваме зеленчуците с разтопено масло, сол, черен пипер, босилек, розмарин и малко бяло вино.


В намазнена тавичка редим плътно охлювите. Покриваме ги със зеленчуковата смес и добавяме малко от бульона, в който варихме животинките. Слагаме да се пече на умерена фурна.

Добрият кулинар слага и още нещо в тавата, особено като знае, че не всички обичат охлюви :)


9 коментара:

Dodi Markov каза...

Плами, ако ти кажа, че през ръцете ми са минали поне едни 200 тона охлювчета и така и не съм опитвал? :D

Точка каза...

Плами, у нас единствено аз нито ям, нито пипам тези гадинки (и не можах да се науча за толкова години). Обаче си описала целия процес много забавно и с любов към тях. :)))

Доди, хората в Балкана изпадат в потрес как някой може да яде плужеци. :)))

Plamena Markova каза...

Доди, Точка, вярно е, че за много хора е странно. Аз си знам, че имам по-изчанчени вкусове (които на практика са толерантни към всичко :D), затова и отдавна се отказах да убеждавам, че охлювите са вкусни :) Все пак, ако не сте опитвали... пробвайте... поне веднъж ;)

Ondine каза...

Super,Плами!!!Аз такова чудо е абсурд да сготвя...:)))))Важното е,че ти си доволна!:)

Plamena Markova каза...

Благодаря, Онди :)

Да, доволна съм. За мен охлювите са деликатес :)

Точка каза...

Плами, веднъж панирах и веднъж правих кюфтета. Не са моята храна (както и рапаните), но не преча на никого да си ги готви и да им се радва у нас, стига да не ме занимава. :)))

Plamena Markova каза...

Хм, кюфтета от охлюви... звучи вкусно :D

Точка, разбира се. Мен например никой не може да ме убеди, че прясното мляко е вкусно (освен ако не е с много мед и кафе, канела или какао за аромат :)

weasell каза...

Това беше един много садистичен пост. Как не те беше срам да си сготвиш горките... Не, не, лоша Плами....

Plamena Markova каза...

Уизи, аз съм толкова любезна към охлювите... винаги! Изпращам ги с фанфари!