Не е нужно да оглавявате национални и глобални групи под надслов "Фейсбук, върни Пламито". Вероятно за първи път "грешката" не е в прословутата социална мрежа.
Вчера реших да се откажа от Фейсбук. Днес деактивирах профила си. Реално погледнато, няма нищо страшно или необратимо, след като по всяко време мога отново да вляза.
Имаше хора, които доста се изненадоха. Дори ми се стори, че се шокираха. Някои май помислиха, че съм пред нервен срив :) Което още повече ме наведе на мисълта - защо изведнъж толкова много се вживяхме в този ФъБъ?
И така, вчера се усетих колко време прекарвам там, как съм си създала навика да презареждам често страницата и легално да шпионирам (почти) непознати хора. В крайна сметка, не ви ли се струва, че това е едно класическо "убиване на време"?
Та, не че ФъБъ е лош. Още по-малко пък хората там и умните мисли, които копират или лично измислят. Проблемът е, че май заживяхме в едно мързеливо спокойствие, че ни е достатъчно да си отворим страницата, да бъдем в час с клюките, да побъбрим в чата с някой и да си отдъхнем, че имаме 200-300 приятели. А всъщност остана ли с кой да се видим на живо? И да ядем не-виртуален сладолед :)
Отказах се от ФъБъ (може би временно, кой знае), защото ми се доживя малко по-реално.
Защото открих колко е лесно да "подслушваш" чуждите виртуални разговори, в които можеш да откриеш дракони там, където всъщност има сиви мишки. И не на последно място - защото предпочетох да се натрапвам на глобалната мрежа посредством блоговете... където май съм много по-себе си :)
(И не, не съм пред нервен срив. Всъщност днес ми е весело.)
12 коментара:
:)
Аз винаги това съм казвала,зависи кой за какво ползва fb!:)Провокирана от твоя пост изброих приятелите,които реално не познавам и от 140 човека се оказаха 12 сред ,които сте двамата с Dodi;)От тези 12 също така с 2 сме имали съвместна работа,и остана една група от 9 човека,които път "познавам" от нет пространство повече от 6г,и съм сигурна,че когато и да ги потърся ще се отзоват на покана от моя страна да се видим:)
Всички останали са роднини/ба-си и родата изкарах,всички в нет-пространството/,лични приятели и колеги!:)
Изборът си е твой!
Поздрави!;)
Хаха, Онди, интересно проучване си направила :) Както казах по-горе, да - нито Фейсбук е лош, нито хората в него. Да речем, че си правя експеримент до колко е незаменимо ФъБъ-то ;)
Плами, три пъти го деактивирах и сега си седя там тихо и кротко, без аватар дори, защото е единствената ми връзка с пръснати по света приятели и съученици - ако им затрябвам за нещо или набързо да видя какво ги вълнува, къде са ходили т.н.
Има обаче учудващо много хора, които прекарват там не само цялото си работно време, но и всяка свободна минута. Такъв социален живот в лайкване, късметчета, врачки, ферми, игри, чатове ми е несмилаем. Ако аз или друг зеленеем онлайн и постваме песнички и статуси, изобщо не означава, че сме добре и нищо не ни боли, сърби и или радва, не означава нищо повече от това, че някой все още диша (може би). Предпочитам чата на 4 (и повече) очи, ръце и крака. :) И реалните усмивки и сълзи пред емотиконите.
Създателите на социални мрежи би трябвало да са щастливи, че малко потребители са като нас. :)
Хм, виж колко са полезни блоговете, четеш чужди постове и отдолу срещаш името си. :)
Facebook няма нужда от коментар, а твоето решение е повече от правилно. Както и вчера коментирах във fb, основната причина да създам моите блогове не е любовна раздяла или депресия, а нормално споделяне на виждания и информация, чрез блог платформата. И така вече една година по-късно съм почти постоянно във facebook чата, защото някой само там може да ги открие човек - доста изнервящо. И провокиран от изследването на Онди ще дръпна и аз бързо разследване:
Приятели (140)
Лично не се познавам само с 7 (5 блог познати) от тях, между които сте вие двете с Онди, но трябва да коригирам твоя статус, че от 4 месеца съм ти на "гости", а така и не сме яли сладолед... :(
И за end: Подкрепям решението ти с две ръце. Аз ми е все тая къде ме има по мрежите и затова ще продължа да си имам профил във fb - засега, а администрирам и няколко фейс групи.
И квоооооооо, сега ако искам и аз да ям сладолед трябва да идвам до Варна ли?:)))));)
Плами,има ли я все още сладкарница Казабланка....зад театъра...щ'о сладолед съм изяла там не е истина:)))))
Онди, някой ден ще се видим на твоя територия да хапнем по един сладолед. :)
А с Пламито просто грехота е да живеем в един град и да не сме се виждали. :D
Аз първоначално се натъжих от поста ти във Фейсбук, че се изтриваш, може би най-вече поради това, че не чувстваш вече че ти харесва там, и че може би оставаш с горчивина спрямо преживяванията си там. А и все пак обичам да те ръчкам да четеш Кинг или да гледашп някой филм от там :) Но мога и от тук, стига да линкваш както си правиш от скайпа :)
Но обективно погледнато, те поздравявам за решението - може би няма значение и не може да се каже доколко то е "правилно", както и доколко е напълно фалшива комуникацията там. Но мисля, че е правилно да се взимат решения в посока на промяна, когато нещо не ни кара да се чувстваме съвсем добре. И въобще да се взимат решения. Ясно е, иначе че дадено нещо кара различни хора да се чувстват различно.
Разбирам и чувствата ти, де, пристрастяващи са социалните мрежи и голяма част от нещата, които може да прави човек там, са очевидно безсмислени, и малко потискащи. Малко е тъжно и да си в позицията на непрекъснато достижим - колкото и хората да коментират и да си говорят с тебе, човек пак може да се чувства самотен, защото е ясно, че много хора не си говорят с тебе също така, и човек само следи дали някой си говори с него, и като, съвсем нормално, в по-голямата част от времето не си говорят с него, може да се почувства самотен. И шпионирането на другите е наистина леко крейзи и много време може да се загуби наистина така.
Сългасна съм и че сладоледа или седенето на пейка в парка, или играта на скрабъл (хайде да играем скрабъл като се видим!) често изглеждат толкова по-хубави в сравнение с общуването във фейсбук.
Аз нямам такива преживявания във Фейсбук, де, само в други социални мрежи и като цяло в интернет :) Аз рядко ползвам фейсбук и за мен е полезен най-вече защото лесно се изпращат лични съобщения, когато това се налага, има доста хора, на които не знам и-мейлите, а само фейсбуците, а и мога да си поствам снимки на пеперудки и планинки, което все още е забавно. Всъщност го ползвам и да си картотекирам песни дет ми харесват - всмисъл сама си влизам в собствения профил да си ги слушам, хаха. Пък и иначе не бих разбрала понякога че някой се жени например.
Въобще контролираното ползване на Фейсбук може да е полезно, но човекът е сложно психологично същество, и не винаги може да се контролира. Според мен въздействието на социалните мрежи върху хората и общуването тепърва ще се проучва и променя, и много хора ще се отказват от тях. Ама сега са си още модни.
Та, браво за решението, само да кажа, че ако почувстваш, че искаш да се върнеш, няма нищо лошо в това човек да си сменя решенията, нали знаеш. :)
--- Лени
И аз съм деактивирал, два пъти, ама за кратко.
Бе полезно е, ама също толкова полезно е да го използваш с мярка и за някакви важни за теб неща, не за рандъм спамене и столкване. :)
Чиърс!
Доди, знам знам, и мен ме човърка... Но пък няма да му се дадем на този сладолед и ще го изядем :D
Онди, имам някакъв много далечен спомен за тази сладкарница. Обещавам скоро да намина и да погледна. Ще ти кажа тогава :)
Лени, засега ще се ръчкаме за филми, музика и книги в скайп. Въпреки че като ти погледнах коментара... ами... май до месец ще се върна във ФъБъ-то :)))
Точка и SinNanna, продължавате да ме навеждате на мисълта, че май съвсем без Фейсбук няма да стане. Но да видим. Имам още 29 дни да се наблюдавам :) Поздрави и наздраве!
Плами, дали ще е ФБ или кое да е от другите местенца за виртуални раздумки - изгубиш ли мярката, става повече от вредно. Обаче като гледам колко често се завърташ из блоговете, мисля, че имаш имунитет срещу нет-пристрастяването. :D
Още ли си без фейсбук, Плами :)))))))
Аз обмислям да разкарам моя.
Вече не, Надинка. Просто се оказа най-лесният начин да бъда по-близо до изключително скъпи ми хора, които са зад граница.
Публикуване на коментар